Бъди различен/Be different

Part 8

Глава 8

Майкъл

Не разбрах какво се случи. Всичко стана толкова бързо. Ребека изчезна от погледа ми, чувах само как вика името ми. Беше в опасност. Тя беше най-важното нещо за мен, бих направил всичко за нея. Двама от мъжете ме бяха хванали, а друг ме удряше. Хватката им беше здрава, а ударите болезнени, но аз не спирах да мисля за нея и за това как да се измъкна, за да й помогна. И тогава, точно на време, дойде полицията. Побойниците ме пуснаха и се разбягаха, аз също побягнах, за да открия Ребека. Намерих я да стои на земята до контейнер за смет с окървавена ръка.

- Ребека! – извиках и се втурнах към нея

- Майкъл...? – обърна се към мен и щом ме видя се хвърли на врата ми

- Беки... – прошепнах в ухото й - ...какво ти направиха? Кървиш!

- Всъщност нищо. Когато чуха полицията и се разбягаха ме блъснаха и паднах върху счупена бутилка. Но Майкъл ти също кървиш! – очите й се впериха в лицето ми

- Аз...така ли? – докоснах лицето си, а после погледнах ръката си – Това...е кръв.

Ребека

Защо все на мен? Щом шефа ми видя кръвта загуби съзнание. Какво се очакваше да направя? Да го нося на гръб? Та той е педя по висок от мен и е със солидна маса. Не виждах друго решение, освен да се обадя на бърза помощ. Оказа се, че заедно с полицията е дошла и линейка. Качиха Майкъл в нея, а мен в полицейската кола. Известно време бяхме точно зад линейката, но после полицаят промени курса.

- Хей, какво става? Защо завихме? Трябва да отида в болницата! – развиках се

- Първо ще минеш през полицията за разпит. – спокойно каза мъжът

- Какъв разпит, та аз нищо не съм направила. Заведи ме в болницата!

- Наредено ми е да те заведа в залата за разпити. Изглеждаш подозрително.

- ПОДОЗРИТЕЛНО! АМА ТИ БАЗИКАШ ЛИ СЕ С МЕН?

- О, забравих да ти кажа, имаш право да мълчиш, всичко което...

- СПРИ ШИБАНАТА КОЛА! СЛИЗАМ!

- Ще слезеш когато кажа аз.

- Добре тогава.

Може би обикновените хора си носят джобно ножче в чантите, аз си нося чук. Извадих го и ударих стъклото с все сила, но резултат нямаше. Полицейската кола беше бронирана. Време е за план Б. Замахнах с чука по мъжа, не го ударих. Целта ми беше той да се предпази и да махне ръката си от скоростния лост. Така й стана. Сега вече можех да стигна ръчната спирачка. Полицаят направи рязък завой, аз дръпнах ръчката и... врязахме се в най-близкото дърво. Въздушните възглавници се отвориха. Мъжът удари главата си много силно, за момент не знаеше къде е. Възползвах се от случая и отключих вратите. Изскочих навън и се затичах към първото такси. Шофьорът дори не забеляза полицейската кола. Бързо стигнахме до болницата, оказа се, че не е толкова далеч.