Бъди различен/Be different

Part 19

Глава 19

Майкъл

Значи Джонатън се оказа прав. Изпитвах толкова смесени чувства, щастие, страх, изненада, объркване. Не знаех нищо за бебетата. Как се гледат? Освен с мляко, с какво друго се хранят? Осъзнах, че всички мълчахме и се взирахме в Ребека. Тя плачеше.

- Беки...какво има? – попитах я и се приближих, за да я прегърна

- В мен има друг живот Майкъл. Аз вече съм майка, но ти все още не знаеш какво е да си баща. Не можеш да усетиш присъствието на бебето като мен. Усещането за глад, гняв, обич и объркване едновременно, е някак приятно, като знаеш, че е предизвикано от едно съществото образувало се от нашата любов. – каза тя и ме целуна по брадичката

Какво можех да отговоря сега? Аз наистина не се чувствах баща, все още се борех с факта, че детето е истина. Това е огромна отговорност, но съм готов да я посрещна, макар и доста изплашен.

- Дядо?

- Кажи детето ми?

- Гладна съм.

- Само кажи какво ти се яде и ще ти го приготвя веднага.

- Искам ладу.

- Репичке, нямам идея какво е това. – каза отчаяно Джонатан

- Аз знам какво е, както и от къде може да го купим. – обади се Себастиан – Всъщност ако искате може направо да хапнем там.

- Къде е това там? – попитах

- Ладу е десерт от индийската кухня. На около петнадесет минути с кола има индийски ресторант.

- Ами какво чакаме? Гладна съм, т.е гладни сме. – каза Ребека с усмивка

Приготвихме се набързо и тръгнахме. През целия път никой не проговори. Всички бяха замислени, а любимата ми се опитваше да не повърне отново. Спрях пред ресторанта и казах на другите да слязат, а аз продължих да търся свободно място за паркиране.

Ребека

Влязохме в съвсем обикновената на вид сграда, но вътре ни очакваше голяма изненада. Въздухът ухаеше на непозната за мен, но много приятна миризма, обстановката те караше да се отпуснеш. Персоналът беше предимно от щастливи млади хора. Настанихме се на една малка маса. Веднага ни донесоха меню и чайник, пълен с ароматен чай от горски плодове. Докато дядо и моят скъп приятел разглеждаха менюто се възползвах от възможността да разгледам наоколо. Преобладаваше червеният и златният цвят, имаше ароматни свещи във всеки ъгъл. Беше прекрасно.