Бъди различен/Be different

Part 15

Глава 15

Ребека

Най-много от всичко мразех някой да се държи с мен като с дете. А Майкъл правеше точно това. Но му обещах, че ще отидем на лекар и не можех да се отметна.

- Беки готова ли си да тръгваме? – извика от банята Майкъл

- Да...всъщност не. Не си намирам другата обица. Помогни ми да я намеря.

Вратата на банята се отвори. Но никой не излезе. Чуваше се само тихо хихикане.

- На какво се смееш? Помогни ми! – казах раздразнено аз

- Скъпа коя обица търсиш?

- Сребърната със сините камъчета.

Майкъл не каза нищо повече, а продължи да се смее. Дори смехът му ставаше все по-силен.

- Защо се смееш? Престани!

- Беки...

- Какво!

- Погледни в огледалото.

Добре де бях разсеяна. Обицата беше на ухото ми. Дори не помнех, че съм я сложила.

- Защо не ми каза по-рано, а ме остави да се мъча?

- Съжалявам. Прощаваш ли ми? – погледна ме с най-миловидното изражение Майкъл

- Имам ли избор. – казах и се засмях – Нека да тръгваме, ще се събере опашка.

* * *

Майкъл

Ребека изглеждаше изключително спокойна за разлика от мен. Тя беше убедена, че й няма нищо и съм я довел напразно. Но аз не мислех така. Имах чувството, че нещо не е наред. И тя се държеше странно от известно време.

- Навийте ръкава си. – каза й лекарят – Стиснете ръката в юмрук, а сега отпуснете. Боже да усетите лека болка.

През цялото време бях на тръни, а Ребека не трепна и за миг. Това нейно спокойствтие, инатливост и безстрашност понякога ме изкарваха извън контрол. Лекарят взе достатъчно кръв за изследванията и каза, че след два до три дни ще излязат резултатите.

- Как си? – попитах Бека

- Страхотно, но съм гладна. Закусвахме ли днес?