Бъди различен/Be different

Part 6

Глава 6

Майкъл

Лари и Ребека бяха пред нас. Бързо качих багажа си в колата и тръгнахме към летището. Нанси беше купила билети предварително. Бях щастлив, че ще бъда с Ребека насаме цяла седмица. Щях да я заведа на много места. Толкова исках да видя усмивката й отново. Беше време да се качваме в самолета. По време на полета асистентката ми спеше и не можах да й кажа какви са плановете ми за тази кратка седмица. Не отделях очи от нея, беше толкова красива, нежна, просто прекрасна. Можех да я гледам с часове как спи без да ми омръзне. Пътуването ми се стори кратко.

- Ребека...? Пристигнахме. – казах й

Беше сънена, затова не ми отговори. Помогнах й да слезе от самолета. Изглеждаше много изморена, лицето й беше подпухнало. Качихме се в такси, което ни откара в хотела, който беше не далеч от летището. Госпожица Томсън все още не беше дошла на себе си. Казах й да седне докато разговарям с жената на рецепцията. Дадоха ни стаи на третия и десетия етаж, твърде далеч една от друга. Взех ключовете и се огледах за Ребека, но нея я нямаше там където я оставих. Притесних се ужасно. Звъннах й.

- Къде си Ребека?

- Аз съм сервитьор в ресторанта на хотела, в който тази жена е отседнала.

- Къде е тя? Защо телефонът й е в теб?

- Тя е в ресторанта...спи на една от масите. Елате да си я вземете, гони клиентите ни.

Естествено, прави каквото си иска и никога не ме слуша. Бързо я намерих. Не исках да я будя, затова я взех на ръце и се запътих към асансьора. На третия етаж беше нейната стая. По коридора минаваше една от камериерките. Беше доста възрастна.

- Извинете бихте ли ми помогнали? – попитах жената

- Минах през всички стаи, ако сте повръщали след това ваша си работа аз вече почистих, няма да го правя пак. – каза тя с пренебрежение и дори не ме погледна

- Само исках да отключите, защото ръцете ми са заети. – опитах се да бъда мил

- Ами извадете ги от джобовете си. – изплю камериерката

- Госпожо ръцете ми не са в джобовете, нося човек! – вече се изнервих