Бъди различен/Be different

Part 9

Глава 9

Ребека

Лицето на Майкъл промени цвета си няколко пъти. Не разбрах какво му каза г-н Търнър, но явно го е развълнувало, притеснило и засрамило едновременно. Запознах се с много хора, вероятно важни клечки, защото Майкъл ме караше да не спирам да се усмихвам и да се смея на ужасно тъпите им шеги. После изчезна на някъде. Покрай гостите минаваха келнери, които носеха подноси с питиета. Неочаквано до мен се появи организаторът на събитието подавайки ми чаша.

- Не ви видях да си вземате от питиетата госпожице. – каза г-н Търнър

- Защото не съм.

- Ами заповядайте. – отново ми подаде чашата и този път я взех и отпих – Какво е това?

- Шампанско, от най-хубавото разбира се. – похвали се той – Не ви ли харесва?

- Предпочитам хубава горчива бира. – казах, а мъжът остана без думи

- Възможно ли е такава изискана дама като вас да пие бира. Тя е за простолюдието.

- Аз съм част от него, част от това простолюдие, което гледа футбол и се налива с тъмно пиво. Разбирайте ме както искате.

Бях малко груба, но тези официалности ужасно много ме изнервяха. Тук бях само от час, а вече исках да си тръгна.

- Разбирам ви напълно госпожице Томсън. – усмихна ми се – Аз също съм и се гордея с това! Не ме гледайте, че съм така нагласен и говоря толкова официално. Елате с мен.

Господин Търнър беше на около петдесет години, но изглеждаше уникално. Имаше правилна стойка и мускулести ръце. Беше много лъчезарен. Правеше впечатление, не беше безличен като половината гости тук. Вървях зад него, а той се обръщаше от време на време да види дали съм още там. Стигнахме до някаква врата. Мъжът извади ключ от джоба си и отвори. Вътре имаше малко прозорче, беше тясно и тъмно. По стените имаше рафтове, на които бяха наредени купища стъклени шишета. Това бяха най-различни празни бирени шишета.

- Затвори, да не ни видят. – каза ми той

До вратата имаше малък хладилник. От него извади две кенчета.

- Вземи. – подаде ми едното – Трябва ли ти чаша?

- Не разбира се.