Бъди различен/Be different

Part 3

Глава 3

Ребека

Бях отклонила вниманието си от Майкъл, но когато се обърнах отново към него той беше шокиран. Изглеждаше блед, на лицето му беше изписана тревога, гледаше в една точка. Проследих погледа му и видях човека на бара. Това беше Ромео. Избухнах в смях. Същото направи и останалия персонал. Имах чувството, че Майкъл всеки момент ще се разплаче. Метнах с ръка на бармана, за да дойде при нас.

- Майкъл, това е приятелят ми Ромео. Той работи на бара. – казах на шефа си

- Приятно ми е Майкъл. – отвърна бармана и намигна

- Той е .... – не успях да довърша

- Гей! – почти извика работодателят ми

- Да, както и всички други посетители в ресторант „Дъгата". – развеселено отбеляза моят гей приятел – Но ти явно не си, като съдя по реакцията ти.

- Определено не съм и никога няма да бъда. – твърдо отговори Майкъл

Поръчахме си палачинки със сладко. Моята както обикновено беше с повече пълнеж, защото бях редовен клиент, а тази на господин Рот беше само за снимка. Готвача си беше написал номера със сладкото от ягоди. Отново се разсмях, но този път и шефа го направи. Вече беше девет и половина. Трябваше да тръгваме.

- Госпожице Томсън, време е. – каза Майкъл ставайки от масата, а аз го последвах

Погледнах към Ромео и му помахах за довиждане. Беше много сладък с тази шапка с пера. Вече бяхме в колата. През целия път не си казахме нищо, само мълчахме. Извадих папката, с графика на шефа, от чантата си и започнах да разлиствам. В десет часа трябваше да сме на благотворителен концерт в дома за хора със зрителни увреждания. Пътувахме още пет минути. Спряхме пред много стара сграда с паднала мазилка. Посрещнаха ни момиче и момче на около петнадесет години. Изглеждаха толкова щастливи. Момчето ме хвана за ръка, а момичето се хвана за Майкъл. Съпроводиха ни вътре и ни предложиха лимонада от прясно изцедени лимони. Господин Рот взе две чаши и пъхна в ръцете на децата по една стодоларова банкнота, а след това ми подаде едната чаша.

- Това беше много мило. – казах му гледайки втренчено в чашата

- Виждаш ли колко деца има тук? Те се нуждаят от грижи и от специализирана техника, за да четат и пишат, за да се образоват. А видя ли в какво състояние е сградата? Тук не може да се живее. Хората се нуждаят от тези пари Ребека. А аз мога да им ги дам.