Бъди различен/Be different

Part 22

Глава 22

Майкъл

Лекарят излезе от операционната.

- Вие роднина ли сте на пострадалия? - попита ме той

- Аз съм приятел. Кажете ми как е той?

- Извадихме двата куршума и зашихме прорезите. Нямаше никакви усложнения, но приятелят ви е загубил доста кръв и ще се наложи да поостане тук за около седмица.

- Кога ще мога да говоря с него?

- Упойката още действа, а и пациента е много изтощен. Препоръчвам разговорите да станат утре.

- Разбирам. Благодаря ви.

Мъжът се отдалечи и аз останах сам с мисли за Ребека и детето ни.

Ребека

- Хайде bella* разкажи ми нещо за себе си. Обичаш ли да танцуваш? - попита ме Федерико

- А вие да стреляте по хора?

- Още ли ще си говорим на вие? Мислех че минахме на ти отдавна.

- Няма ли да се откажете? Няма да говоря с вас!

- Ясно. Ще ти разкажа нещо и тогава може би ще се отпуснеш да говориш. Преди много години имало едно момче, то имало голямо семейство. Фамиялията не била богата, но всички били щастливи. Един ден голяма група хора нахлули в къщата на това семейство. Нападнали ги, а после ги убили пред очите на онова малко момче. В този ден то се заклело, че ще отмъсти за погубените животи и ще създаде още по-голямо семейство, за което ще се грижи и ще защитава с цената на живота си.

- Това момче сте вие, нали?

- Не отричам, но и не потвърждавам.

- Разкажете ми още нещо. Например как се запознахте със Себастиан?

- Приятелят ти, Себастиян, започна работа при мен. Беше охранител на дъщеря ми, но наруши правилата и сега ще си плати за това.

- Дъщеря ви?

- Да, Bianca**. Много приличаш на нея.

- Къде е тя? Тук няма друга жена освен готвачката. - попитах го аз

- Къде е тя? Ха-ха. Не знам bella, толкова ми се искаше да знам. Попитай приятеля си gigante. Той... Няма значение. Стига толкова разговори за днес.

Всичко, което ми разказа Федерико днес, промени мнението ми за него. Той не е избрал да бъде такъв, бил е принуден. А сега аз съм тук, заради дъщеря му. Заради неговото лично обещание да пази и защитава семейството си. Все още не знаех какво е направил Себастиан. Защо Федерико го мрази толкова?

* * *

Майкъл

Себастиан вече беше в съзнание и лекарите ми позволиха да го посетя. Изглеждаше сякаш са изцедили силите му.

- Хей приятел как си? - попитах го

- Добре...мисля. Какво става? Не помня много. Къде е Бека?

- Онзи човек я взе със себе си. Каза, че му дължиш нещо и ще върне Ребека, когато ти му върнеш дължимото.

- Федерико! Аз...Майкъл съжалявам за всичко. Въвлякох ви в нещо, в което не исках дори да се замесвам аз.

- Говори Себастиан, какво иска от теб? Пари? Имам пари, колко?

- Не, не, не иска пари. Иска дъщеря си.

- Иска...Какво? Как дъщеря си, да не си я отвлякал? За какво ти е? Ти си гей! - разконцентрирах се и без да усетя повиших глас

- Майкъл, успокой се човече! Дъщеря му не понасяше насилието. Мразеше всичко, което прави баща й, искаше да избяга.

- И ти й помогна.

- Да, помогнах й да избяга. Но сега нямам представа къде е. Дори не я познавам много добре, беше ми забранено да разговарям с нея. Трябваше само да я наглеждам.

- Какво ще правим сега!?!? Ребека, моята любима, е в ръцете на убиец, а ти не знаеш къде е дъщеря му! Как ще си я върна Себастиан, как? - крещях в лицето му

Не понасях мисълта какво може да причини онзи мъж на Бека и детето ни. Напрежението, яростта...не издържах. Хванах чашата от нощното шкафче и я хвърлих с всичка сила към стената. Тя се разби на много малки парченца, които се разпръснаха из цялата стая. Червените ми, недоспали очи бяха пълни със сълзи, жадуваха да видят Ребека пак.

bella* - красавица

Bianca** - бяла

https://www.pinterest.com/greta_epi/pins/