Бъди различен/Be different

Part 12

Глава 12

Майкъл

Вървяхме заедно с Ребека по тясната пътека. Пред нас, зад нас, до нас, където и да погледнехме виждахме надгробни плочи. Това бяха гробове на млади и стари, жени и мъже. Самата картина ми причиняваше болка. Стигнахме до гроба на господин Търнър, който беше покрит с цветя. Погледнах Бека, очите й бяха насълзени, хванах я за ръката, за да й покажа, че съм с нея, но по лицето й се четеше болка.

Въпреки че вече беше изминала една година от катастрофата нито тя, нито аз можехме да я забравим. Господин Търнър беше в кома цели десет месеца, но накрая нямаше сили да се бори за живота си и се предаде. А Ребека отново ме изненада със своята сила. Тя беше до мен когато имах най-голяма нужда от подкрепа. След всяка операция, когато отворех очите си, виждах нейното лице, красивите й очи и прекрасната й усмивка. Благодарение на нея сега стоях изправен. Тя ми даваше нужната сила, за да се възстановя.

- Хайде да тръгваме вече. – казах на Ребека

- Почивайте в мир. – каза тя на господин Търнър и тръгна заедна с мен към колата

За тази една година много неща се бяха променили. Приятелите на Ребека, Ашли и Грант, ни поканиха на сватбата си, а ние с нея решихме да заживеем заедно. Денят на сватбената церемония наближаваше.

Ребека

Сватбата на Ашли и Грант беше след седмица, а още не бяхме готови. Естествено, като най-добра приятелка на булката, бях длъжна на и помагам и да я критикувам за всичко. Днес трябваше да изберем и поръчаме торта.

- Майкъл, ще ме закараш ли до дома на Аш? – попитах го

- Разбира се. Аз трябвам ли ти за нещо?

- Не, ще се справим. – усмихнах се и докоснах едрата му ръка

Настъпи мълчание. Знаех, че още мисли за господин Търнър, както и аз, но такъв е живота едни се раждат-други умират. Това е вечният кръговрат и ние хората сме непосилни да го спрем. Не след дълго вече бяхме пред голямата бяла къща.

- Обичам те. – казах на Майкъл и го целунах

- Не колкото аз теб. – отвърна ми с усмивка той

Беше изминала цяла вечност от както бях в тази къща. Още с първата крачка усетих аромата на цитрусови плодове. Запътих се към кухнята. Бях сигурна, че Ашли ще е там. Та това беше любимото й място.

- Здрав... – не успях да довърша, защото лудата ми приятелка скочи върху мен.

- Колко се радвам да те видя. Имам да ти разказвам много.

- С удоволствие ще те изслушам, но първо ме пусни, защото дробовете ми не издържат.

- О да, разбира се. Извинявай. – каза тя и ме пусна веднага

- Е, какво е станало? Разказвай!

- Майката на Грант, Тереза, се обади вчера вечерта. Каза, че винаги е мечтала да ожени сина си, а сега той ще се жени и аз съм била виновна за това...

- Да, добре, стига си разтягала лукуми давай по същество. – подканих я аз

- Подари ни меден месец. Два билета до Хавай, спа процедури и какво ли още не. – говереше с такова вълнение тя

- Божичко! Ашли много се радвам за теб и Грант. Ще ми доразкажеш на път към сладкарницата. Надявам се не си забравила, че имаме да избираме сватбена торта?

- Естествено, че не съм. – каза тя, но гледаше в земята

- Забравила си нали. – казах със строго изражение

- Аз...ами..да. – призна си накрая

- Хайде облечи се бързо. Ромео сигурно вече ни чака.

Когато ставаше въпрос за дрехи, прически или грим, Ашли беше истински специалист. Винаги съчетаваше перфектно дрехите и аксесоарите си. Затова и не й отне много време да се преоблече и да пооправи косата си. Аш слагаше обеците си, когато се позвъни на вратата. Беше Ромео и както обикновено облеклото му крещеше „ВИЖТЕ МЕ АЗ СЪМ СЕКСИ".

- Здравей скъпа. Блестиш от красота! – поздрави ме Ромео и ме целуна по бузите

- Ако трябва да бъдем честни ти също. – отвърнах му

- Ашли готова ли е? – попита ме той

- Тук съм. – съобщи ни Аш – какво си говорите без мен?

- Тъкмо казвахме, че ще закъснеем заради теб. Хайде вече да тръгваме. – подканих ги аз

Избора на торта беше истинско мъчение. Та това е сладко, дали ще е шоколад, сметана или ягоди не е от толкова голямо значение. Всички торти са вкусни. Мислех, че ще я избираме по външен вид и брой парчета. Ромео и Ашли се караха, защото не можеха да изберат коя торта да поръчат, а аз просто се отказах. Направих няколко крачки назад и без да ме забележат се изплъзнах от погледа им. Исках да се обадя на Майкъл. Не го бях чувала от няколко часа. Но точно преди да набера номера му, видях как в сладкарницата хвърчаха крем и ягоди. Как се случи това? Оставих ги замо за две минути. За каква сватба говорим изобщо, та те се държат като деца? Не, не като деца, а като недоспали и прекалили със сладкото деца. О горката аз, пак трябва да измъквам приятелите си от кашите, в които са се забъркали.