Бъди различен/Be different

Part 17

Глава 17

Ребека

- Майкъл? Дядо Джо? – повиках, но никой не отговори

Бях сама в тъмната стая. Явно съм задрямала, беше се стъмнило. Болката в кръста отново се появи. Изправих се внимателно и се насочих към вратата. В края на коридора беше кухнята, единствено там светеше лампата. Още преди да стигна чух гласа на дядо.

„Слушай ме внимателно! Ти си поел отговорността за моето момиченце, ти трябва да се грижиш за нея и да следиш развитието й да протича нормално. Длъжен си ако има усложнения да потърсиш най-добрата помощ! Разбра ли ме младежо?"

Какво? Развитието ми? Нищо не разбрах.

„Разбира се! Ще я пазя като очите си и ще се грижа за нея и за детето ни."

Вече тотално се обърках! Май не говореха за мен, но дядо каза „момиченцето ми", това мислех, че съм аз.

Май е време да се намеся.

- Здравейте. За какво си говорите? – попитах веднага щом минах през вратата

- Ами ние...такова...

- За футбол скъпа. – дядо довърши изречението на Майкъл

- Само за футбол ли?

- Говорихме и за теб. Майкъл ми разказа, че не си била добре последните няколко дни. Така ли е?

- Нищо ми няма, той преувеличава винаги, когато става въпрос за здравето ми!

- Миличка, аз също съм на неговото мнение. Знаеш, че приятелят ми Иван е лекар, искам да те прегледа. Не ми отказвай, моля те, заради мен.

Нямаше как да му откажа. Сърце не ми даваше. Веднага на следващата сутрин, Иван Иванович дойде в къщата с всякакви приспособления. Майкъл и дядо стояха прави до врата и следяха всяко движение на лекаря. Малко ме изплашиха. Струваше ми се, че крият нещо от мен. Скоро щях да разбера, нищо не можеше да се скрие от мен.

- Ще ви помоля да излезете. – каза строко господин Иванович

Двамата мъже напуснаха стаята и ни оставиха сами. Доктора ме гледаше много странно, сякаш изучаваше лицето ми. После ме огледа от главата до петите, усмихна се и каза:

- Дядо ти ми се обади, предполагам това го знаеш, но не знаеш, че ме извика, защото си мисли, че си бременна.