Глава 11
Ребека
Бели стени, гадна миризма, гробна тишина. Бях в болница. Не знам защо и как съм попаднала тук, но не можех да се движа. Цялото тяло ме болеше, а кракът ми беше в гипс. Когато си поемах въздух гърдите ме боляха. В стаята в която бях влезе дребничка сестра.
- Здравей Ребека. Казвам се Мегън и ако имаш нужда от нещо ще се обръщаш към мен. – каза медицинската сестра
- Имам въпроси. Как се озовах тук, в болничната стая? Какво се е случило? Кракът ми счупен ли е? – нападнах я с въпроси
- Разбира се, ще отговоря на всичките ти въпроси, но не искам да се притесняваш. Всичко ще е наред.
- Какво имате предвид? Какво се е случило? Чакай малко, аз бях с Майкъл. Майкъл? Къде е той?
- Моля ви Ребека, успокойте се, ще ви разкажа всичко което знам. Само се успокойте.
- Говорете!
Мегън ми разказа всичко от момента, в който бяхме пристигнали с Майкъл и господин Търнър. Но не знаеше какво е тяхното състояние и къде са те в момента, а аз се нуждаех точно от тази информация.
- Мегън, ще направиш ли нещо за мен? Умолявам те! – помолих сестрата
- Зависи какво искаш. Ако е по силите ми...ще се опитам.
- Намери ми информация за мъжете с които съм дошла. Искам да знам просто дали са добре, нищо повече.
Мегън кимна и излезе от стаята. След нея влезе мъж с бяла престилка и бадж закачен за нея, на който беше изписано името и длъжността му.
- Събудила си се, вече два дни спиш време беше. – каза лекарят – Ще ти сложа една система, утре още една и можем да те изпишем. Обади се на някого да те вземе.
- Няма на кого да се обадя. В Ел Ей съм по работа с шефа си, но той също беше в колата когато се блъснахме. Вие знаете ли къде е той или поне как е?
- Сега не мога да ви кажа нищо, но до края на деня ще ви уведомя за състоянието му. – каза той и излезе
Майкъл
Беше пълен мрак. Чувах само далечни звуци. Не усещах нито ръцете, нито краката си. Не чувствах никаква болка. Чудех се къде е Ребека. Дали е добре? Исках да я видя и чуя, за да се уверя, че всичко е наред.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Бъди различен/Be different
Любовные романыРебека Томсън губи родителите си още когато е на 5. Отглежда я нейният дядо. След като завършва висшето си образование тя решава да напусне дома си. Заживява с нейната най-добра приятелка. И за да бъде всичко както трябва, тя започва работа в счетов...