Бъди различен/Be different

Part 13

Глава 13

Майкъл

- Три часа! НЕ! Повече от три часа трябваше да стоя с Ашли и Ромео в ареста. Вярно, не бях заключена заедно с тях, но трябваше да попълвам какви ли не документи. Дори ми взеха показания. Собствениците на сладкарницата подадоха жалба! Ама разбира се, че ще се оплачат. Всеки сантиметър от залата беше покрита с крем! Имаше ягоди по стените и шоколад по пердетата! Какво им става! – разказваше ми Ребека и ръкомахаше оживено - Напълно са откачили!

- Беки, седни и се успокой. Защо не ми се обади, за да ти помогна?

- Нямах нито една свободна секунда Майкъл! Нямаше как да ти се обадя. Не успях да отида до тоалетната дори!

- Ребека! Седни! – извиках, за да ме чуе най-накрая.

- Аз...да, да, сядам. – каза вече по-успокоена – Съжалявам, че ти се развиках, просто не издържам.

В момента, в който изрече тези думи, тя се разплака. Не знаех как да реагирам. Ребека беше силна жена и никога не показваше чувствата си толкова явно пред когото и да било.

- Беки, добре ли си? – попитах я и посегнах да я прегърна

- Да добре съм, не се притеснявай. Всичко това ми дойде в повече.

- Денят беше дълъг и натоварен и за двама ни. Предлагам след вечеря да гледаме някой филм и да си лягаме. – предложих й аз

- Да, звучи ми добре. – каза подсмърчайки тя

Поръчах храна от ресторант „Дъгата" където работеше Ромео. Вече три месеца Ребека живееше в апартамента ми и от ресторанта знаеха новия адрес. След като вечеряхме си пуснахме някаква стара комедия. Филма ни разсея поне за малко. Усмивката на Бека отново се появи на лицето й. Смееше се от сърце. Сякаш беше забравила всичко което се бе случило през деня. Облегна се на рамото ми и сложи ръка на гърдите ми. При всяко нейно докосване сърцето ми полудяваше. Целунах я по челото, а тя ми се усмихна леко. Очите й се притваряха, беше изморена. Нищо не можеше да се сравни със сънения й поглед и нежна усмивка. Можех да я гледам с часове и нямаше да ми омръзне.

Ребека

Събудих се с ужасна болка във врата и кръста, но първото нещо което видях бяха очите на Майкъл и сякаш цялата болка изчезна.