Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 40- Не е "сбогуване"

Отворих очите си. Бях в някаква стая, беше тъмно, явно беше вечер, ръцете ми бяха завързани за стол, бях сама, опитах да се развържа.. не се получаваше, опитах пак, пак и пак, въжето започна да се разхлабва. След още няколко опита успях. Станах от стола и първото което се опитах да направя е да намеря телефона си, но ето късмета ми се обади нямаше го.. Добре успокои се Греис, наистина трябва да измисля как да се измъкна от тук..

-Гледната точка на Джеймс-

Звънях и няколко...стотин пъти, но телефона и е изключен. Продължавам да звъня, не че изведнъж ще се включи,но трябва да опитвам.. ами ако и се е случило нещо?
-Вивиан, не ти ли вдига?
-Не нали ти казах телефона и' е изключен!
-Не трябваше да и'казвам тези неща! Кой знае къде е в момента? -голям съм идиот, ако скоро не ни звънне или не получим нещо каквото и да е от нея, отивам в полицията, трябва ни още помощ.

...

Минаха 20 минути. Телефона звънна.

-Да. -казах бързо.

-Ало? Джеймс? -май познавах този глас..

-Да? - о не, дано не е това което си мисля..

-При нас е твоето момиче,Греис.

-Къде е тя? Какво сте и направили? -тя е в голяма беда..

-Спокойно тук е, жива е, цяла е, знаеш ли много ми харесва как спокойно спи..

-Посмей да кажеш още нещо за нея и ще те..

-Спокойно, спокойно Джеймс все още нищо няма да и правя, но ако не проговори не обещавам нищо!

- Какво искаш, за да я пуснеш? - от другата страна на линията се чу силният смях на мъжа.

-Гледната точка на Греис-

Разгледах стаята. Нямаше нищо специално. Търсих ключ да мога да отключа вратата, изпробвах фибите си, нищо, дори и не помръдна. Започнах да се паникьосвам, о не, ако никога не се измъкна от тук, дори не знам как попаднах на това място, кои са онези хора.

-Дали е станала? Сигурен съм, че ще иска да чуе приятелчето си. - някой се приближаваше към стаята.

-Не трябва да я докосваме, нали знаеш какво каза шефа? - чух завъртането на ключа в ключалката, просто стоях вцепенена не знаех и не можех нищо да направя, вратата се отвори по-бързо от очакваното.

Двамата мъже бяха с маски, но видимо се стреснаха като ме видяха. Беше ме страх много страх от това което може да последва, но нямам какво да губя, очите ми станаха червени, вените по лицето ми изпъкнаха, вампирските ми зъби вече не се криеха зад невинната ми обвивка, бях готова, щях да се боря..

-Къде съм!? - изсъсках им.

- О това е чудесно, от кога чакам да видя вампирската ви същност в действие! От както последно не убих баща ти, много ми липсва вкуса на кръвта ви.

Миг на колебание и всичко отиде на вятъра. Възползваха се от това и със светкавична скорост отново ме завързаха за стола, този път много по-здраво от предния. Започнах да ритам и да викам, опитах се да ги ухапя, но сякаш знаеха какво ще направя още преди да съм си го помислила.

-Успокой се, скоро ще се срещнеш с шефа ни, и той ще реши какво да прави с теб. А до тогава трябва да те наглеждаме, дай една усмивка на камерата трябва да докажем на гаджето ти, че си добре.-той се усмихна нагло и ми направи една снимка.

-Еее не излезе хубаво, но и с това ще се задоволи.. - другият мъж просто стоеше и ме гледаше, изучавайки всяка част от мен.

-Искам да говоря с него! - трябваше да говоря с него, искам да чуя гласа му, защото имам лошо чувство в стомаха и май това няма да свърши добре.

-Бих искал да ти откажа, но имам заповеди които да изпълнявам, имаш право на един разговор, но ще пуснем приятелчето ти на високоговорител!

Той набра номера на Джеймс остави телефона на масата пред мен, започна да звъни, не след дълго се чу вдига не слушалката.

-Ало? - това беше той, о Боже това е той...

-Джеймс.. липсваш ми.. - очите ми се насълзиха..

-Греис? Толкова много се притесних къде си, с кого си, как си?

- Искам само да знаеш, че те обичам..

- И аз те... - преди да довърши мъжа вече беше затворил телефона.

-Времето ти изтече.. ще се чуете друг път.- ядосах се много от тези негови думи..

- Гледната точка на Джеймс-

Това не е сбогуване! Не е! Трябва да я намеря бързо, тя е в беда и то доста голяма..

-Алекс ела тук.

-Да.

-Каза, че си много добър с проследяването на номера можеш ли да намериш този..