Всъщност бях ли такава каквато съм? Или просто съм объркано момиче? Кръвожаден вампир или страстна любяща приятелка? Можех ли да бъда и двете? Щях ли да свързвам двата края? Кръв или целувки? Джеймс или моята тъмна страна?
...
Живях в страх. Бях тъжно малко момиче, незнаещо какво означава свобода. Всъщност винаги бях заключена в ръчно изработената от мен клетка в съзнанието ми, свита на топка-плачеща, страхлива да се покажа пред света.
Живота ми беше монотонен. Ден след ден, месец след месец, година след година, аз и мислите ми..
Е да, имах приемно семейство, и си мислех че истинското ми вече го няма, а това се оказа пълна лъжа, но има ли смисъл да се ядосвам чак сега?
Това не е края.. а едва началото на моята история.
.....
Вивиан..
Една от най-близките ми роднини и приятели. Е, тя беше човека с който споделях най-много, най-добрата ми приятелка през времето в което не говорех с почти никого. И, ето я сега, до мен, отново подкрепяйки ме..
Винаги е правела много за мен, никога не успях да й се отблагодаря.. надявам се поне че знае колко много я обичам..
Али..
Запознах се скоро с нея, не я познавах много добре, но е добър човек, това знам със сигурност! Красиво момиче с голямо сърце..
Майкъл..
Приятел на Джеймс, не му вярвах много, най-вече заради държанието му. Обаче грешах, оказа се доста добър приятел, дори и да виждах че май не му бях много приятна той все пак ми помогна, и то много.
Алекс..
Рядко можеш да срещнеш толкова грижовно момче, какъвто е той. Знаех и виждах искрите между него и Али още от началото. Заслужаваха да бъдат щастливи! А не да се занимават с моите проблеми.. Но не можах да им го покажа и на двамата както трябва, аз трябваше да им помогна, а не те на мен..съжалявам..дано имам възможност да им го кажа..
И накрая.. Джеймс..
Момчето, което само с погледа си успя да влезе под кожата ми, да преобърне целия ми объркан свят, да ме прегърне и да знам че никога никъде няма да бъда по-защитена, да ме хване за ръка и преплете пръстите си в моите сякаш всеки момент ще ме изгуби, да ме дари с една от прекрасните си усмивки и да знам, че аз съм неговия свят както той моя, да ме целуне и да избягаме в далечен въображаем свят, където можем да бъдем заедно вечно..
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)
FantastikИсторията се редактира. .... Бавно, листата на дърветата капят едно по едно. Слънцето небрежно се скрива между короните на дърветата. Топъл бриз подухва нежно косите на самотното момиче. - Защо трябва да е толкова сложно? - Винаги ли ще бъде така...