Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 41 - "животът"

-Готово! Успях, след 4 часа прескачане на кодове и търсене успях! Джеймс! Джеймс!

-ДА! Какво стана? Къде е? - слязох по стълбите и отидох до хола където беше Алекс и седнах до него на дивана.

-Номера, който проследих се намира, чакай, воала, ние сме в Мюнхен, Германия, а тя е... в Нюрнберг, отново в Германия на няколко часа път оттук, даже не мисля че има толкова. Но Джеймс ако това е някакъв капан? Какво ще направим трябва да говорим с Вивиан, Майк и Али, не можем да отидем само двамата.

-Прав си, отивам да ги извикам!

...

-Какво ще правим?-попита Виви.

-Не можем просто да стоим безучастно и да чакаме! - Али беше най-притеснена от нас, всъщност на нея и личеше най-много..

-Така е.. ето го и плана..

...

"Гледната точка на Греис"

-Какво правя тук? - нямаха си на идея , че освободя ли се ще умрат един по един писна ми от хора, които си мислят че могат да ме управляват!

-По спокойно малката вършим си работата, пък и няма за къде да бързаме, така че можеш да ни кажеш къде са майка ти и баща ти!

-Нищо не мога да ви кажа, защото не съм се свързвала с тях, те са мъртви повече от 18 години!- почти успях да развържа въжето, кръвта ми не издържа..

-Не можеш да ни излъжеш! Знаеш че са живи и ти си наградата на шефа ни. - погледнах ги ококорено, преди да се освободя от стола.

Станах от него с ехидна усмивка..

-Хахаххх знаеш ли, прекалено много говориш, мисля че е време да ти затворим устата..

Преди да успее да ми каже нещо вече бях захапала врата му, това е блаженството, вените под очите ми изпъкнаха, очите ми станаха кървавочервени. Забавих се прекалено много с кръвта му и докато се усетя другият му приятел ми беше забил игла с върбинка в гърба. Преди да се усетя всичко стана черно.

...

" Гледната точка на Роус "

-Майк? Скъпи? Виждаш ли ги? Трябва да направим нещо! Ние сме виновни за всичко,което и се случва в момента!

-Роус, успокой се, за сега няма да и направят нищо, поне за сега, трябва да говоря с Джеймс, ще им помогнем да си я върнат,а след това трябва да изчезнем от живота и, отново.. - той ме прегърна, знаеше че се страхувам , не исках всичко това да става, но нямахме друг вариант, нямаше друго решение, тя ни мрази, за всичко което и причинихме...