Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 18- Дни

                                         *****Началото********

........Как започна всичко........

Греис беше на 5 години, когато разбра, че истинските и родители са почина ли в катастрофа. Естествено тя не вярваше, че вече ги няма, защото знаеше тайната. Те не можеха да умрат! Те бяха безсмъртни. Единствено дървен кол можеше да ги убие.

Греис беше като тях. Тя не можеше да умре. Дори и малка тя знаеше това. Тя знаеше, че не трябва да убива, за да се нахрани, не трябва да поставя себе си пред другите- и това знаеше. Но не можеше да го повярва! И естествено едно малко момиче, което след 2 дена навършва 6 години не можеше да повярва, че това е възможно. В този ден тя си обеща да отмъсти на този, който е убил родителите и.

И щеше да изпълни заканата си!

Тя е вампир, който до преди две години не искаше да се ражда! Това, което беше причинила на милиони хора я разяждаше отвътре. Нямаше да посмее втори път да вкуси  кръв!

                                      ******** Настояще********

Събудих се от топлината, която усещах по кожата си. Слънцето, което беше се показало между пердетата гореше кожата ми. Скочих като попарена. Пръстенът ми го няма! Той ме пазеше от горещите лъчи на слънцето, затова можех да излизам, докато е слънчево навън. Но сега него го нямаше!

                                                     *****Началото******

Още преди родителите и да умрат майка и и беше дала пръстен, който ще я пази. Който ще я защитава, ако някога се отдаде на кръвта. Който ще я пази от слънчевите лъчи. За да се чувства като човек!

Но един ден бе нужен, за да се отдаде на кръвта. И този ден беше дошъл. Пръстена не можеше да и помогне не и тогава!

******* Настояще*******

Престенът ми го няма!!

Какво ще правя!?

Подпрях се на стената, където никаква слънчева светлина не можеше да попадне.

Стоях и се чудех какво да правя. Трябва да го намеря СЕГА!!!

Станах и отидох да загася щорите. Тук стана много тъмно. Охх толкова приятно!

Започнах да търся навсякъде. Нямаше го в чантата ми, на дивана. Никъде!

Кристин! В нея е!

Качих се по стълбите. Отворих бясно врата.

- Кристин върни ми пръстена веднага! - крещях не можех да се сдържам.

Явно ги бях стреснала, е тово исках да направя така че браво на мен!

- За какво говориш? А за този пръстен. Да, харесва ми. Няма да си го получиш.- вбесих се.

Отидох до нея на леглото, и посегнах към пръстена в дясната и' ръка.

-Мислиш, че ще ти го дам, грешиш! - тя избухна в смях, което ме накара да и покажа другата ми страна.

Хванах ръката и и я стиснах толкова силно, че тя започна да пищи от болка.

-Пръстена и ще те пусна!

- Никога!

Стиснах ръката и още по-силно. Чу се изпукване. Тя не спираше да пищи. Тогава пуснах ръката и. Взех си пръстена и се обърнах към вратата, където току-що бяха дошли момчетата и ме гледаха. Аз също ги погледнах толкова злобно, май разбраха намека ми. На излизане се обърнах към Кристин, която не спираше да вика от болка. Да, точно така счупих ръката и. Но не ми пукаше особено, тя си го заслужи.

Момчетата заедно с Джейсън отидоха до нея. Единият от тях беше завършил медицинско училище и и привързваше ръката.

А колкото до мен аз просто излязох от стаята и слязох към хола. Започнах да оправям багажа си няма да остана повече тук.

..........

След по -малко от 5 минути бях готова.

Отворих входната врата и излязох възможно най-бързо и безшумно.

Нямах книшка, нито кола. Май трябва да си хвана такси, е така и направих.

След 10 минути започнах да получавам съобщения от различи номера.

В едното гласеше:
Що за чудовище си ти! Дай да те видя колко си силна. Посмей да се появиш още веднъж пред очите ми и ще те убия.

Всички бяха подобни, затова нямаше смисъл дори да ги чета.

В следващия миг получих едно от което ме заболя истински!

От Джейсън:
Не искам да те виждам повече. Ти си изчадие. Как въобще успях да се влюбя в теб!  Не те искам. Не искам да те познавам!!!

След прочетеното започнах да плача. Неиздържах. Помолих таксито да спре в средата на магистралата. Платих му.

Слязах и иска да продължа пеша. Да знам много път, но да не забравяме аз съм вампир обичам тъмното. А точно сега бе 23:30. Страхотно време. Продължавах да плача. От думите му ме заболя много. Затова мразя да се влюбвам! Мразя това чувство!

............