Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 10- Искам те!

Беше вече края на часовете. Толкова се вълнувах.

.........

Той седеше пред входната врата и ме чакаше. Толкова бе сладък!!

- Хей!

-Хей! На къде сега?

- Искам да говоря с теб хайде на пейката зад училището.

- Добре, да знаеш, че нямам много време, наказана съм....

- Добре хайде да не се бавим.

След тези думи той ме хвана за ръката и тръгнахме.

През целия път той нищо не ми каза имах чувството, че ми е сърдит за нещо, но май грешах. Но не издърпа ръката си от моята докато вървяхме..

Седнахме на пейката и той се обърна към мен. Беше много сериозен. Това ме притесняваше.

- Чуй Греис, не се познаваме от дълго време ами как да кажа даже не се познаваме, но въпреки това започнах да се влюбвам в теб. Ти си по-различна от другите момичета. По- специална!
И като съм близо до теб ти си толкова крехка и ранима, затова онзи ден просто ме съсипа и ако бях дошъл по-рано.. нямаше да бъдеш толкова.... просто като те видях и трябваше да направя нещо, но не можах да направя нищо, бях толкова глупав! Не искам да те виждам наранена! Греис, харесвам те! - след тези думи просто се стъписах. Той наистина изпитваше чувства към мен-Греис Браун. Ще умра някъде, сериозно.

Стоях без да продумам и думичка след признанието му.. какво трябваше да кажа , и аз да му призная..?

Той се наведе и ме прегърна толкова искрено! Допря нежно челото си до моето.

- Не Греис, всъщност аз изпитвам, малко по-различни чувства към теб, и малко по-силни от  "харесване" .

-Обичам те - не мога да повярвам, досега никой не ми бе казвал нещо подобно, абсолютно невежа съм относно това отношение! Но една бе сигурно.. и аз го обичах.. Знам прекалено е рано да се каже "обичам" , но знаете онова чувство, където имаш чувството, че познаваш този човек от години и години, и сте преживели толкова много неща. Този момент е такъв! Имахме малко време заедно, но го обичам, наистина го обичам.

- И аз те обичам.. Джеймс

Тогава той се отдръпна от мен, наведе се и ме целуна.

Толкова нежна и продължителна целувка. Отново почувствах онези звездички по кожата си.. пак се превръщах в човешки пудинг! Само една негова целувка ме кара да се разтапям в ръцете му! Влияе ми като наркотик, ако не бях край него се чувствах празна, а като той е край мен съм повече от "защитена".

След тази дълга целувка той се отдръпна от мен. Не не, не, не исках този момент да свършва! Трябваше ми още, искам още от тези звездички..

- Греис вече е 17:15.

- О не закъснявам! - трябваше да се прибера навреме, за да мога да уча, майка ми доста беше стриктна в това отношение.

- Греис?

- Да?

- Кога ще те видя отново?- надеждата в очите му ме караше да се чувствам щастлива по онзи желан начин.

- Утре след часовете пак на тази пейка става ли?

- Съгласен. - дари ме с последна целувка преди да стана от пейката и да се затичам към вкъщи.

Бях толкова щастлива не можех да спра да мисля за случилото се! Мислите ми витаеха в облаците. Аз витаех там.. бях свободна.. 

                     .........Епилог..........

- Трябва да я хванем, когато не се размотава с принц Чаровник.

- Прав си, но има време спокойно ще дойде и нашият ред!

Единствено жадни усмивки се изписваха на лицата на двете тъмни фигури.