Прибрах се вкъщи след срещата с Джеси. Бях малко уморена, затова като се прибрах си взех едно пакетче с бирени фъстъци и си легнах. Очаквах днес да видя Джеймс, но го нямаше.
......
Мислите ми за него не спираха, докато не получих някакъв смс.
Беше от него!" Трябва ми помощ! Моля те ела! Чакам те на Гордън Стрийт! Моля те Греис, побързай!
-Джеймс "След прочетеното станах от леглото си, сложих на бързо каквито дънки успях да хвана и на бегом се втурнах към входната врата. Нещо се бе случило! Сърцето ми биеше учестено, той имаше номера ми, но от къде?
Колкото и странно да беше че не знаех от къде е взел номера ми, бързо забравих за това, и паниката започваше да ме обзема..- Мила къде отиваш? - попита ме майка ми, гледайки ме как слагам по най-бързия начин първите кецове които видях.
- Бързам, ще ти звънна.
.....
След 20 минути се намирах на Гордън Стрийт, но него не го виждах.
Какво се е случива?След малко получих втори смс пак от него.
" До супермаркета има една тясна уличка, ела там. "
Тръгнах към тази " уличка " , но защо му бе да ме вика точно там.
Не мислих трезво, просто тръгнах на там, за да разбера дали не му се е случило нещо..Завих по уличката, където видях петима момчета, но никой от тях не бе Джеймс! Какво става за бога! Беше вече някъде към 22:15 часа!
Те се взираха в мен с някакви ехидни усмивки по лицата им!
- Здравей, сладурано! - каза най-високото момче, някак ми бе познато, но за жалост не можех да видя добре лицата им.
Те се приближиха към! Тогава ги познах! Това бяха мойте съученици!
- Какво става тук?- попитах.
- Колко е наивна! Нали не мислиш че наистина Джеймс ти е изправит съобщетието? Колко сладко! Забелязахме вашият разговор в коридора онзи ден! Той щеше да ни попречи да изпълним плана си, но не се и наложи, нали сега си тук! - чух тихите им смехове.
Те се приближаваха все повече към мен! Нямаше къде да избягам, те ме бяха приклещили в една задънена уличка!
- Кой ще е първи? - попита единият.
Чудех се какво да правя, къде можех да избягам, но нямаше изход!
أنت تقرأ
Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)
خيال (فانتازيا)Историята се редактира. .... Бавно, листата на дърветата капят едно по едно. Слънцето небрежно се скрива между короните на дърветата. Топъл бриз подухва нежно косите на самотното момиче. - Защо трябва да е толкова сложно? - Винаги ли ще бъде така...