Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 7 - Смс

Прибрах се вкъщи след срещата с Джеси. Бях малко уморена, затова като се прибрах си взех едно пакетче с бирени фъстъци и си легнах. Очаквах днес да видя Джеймс, но го нямаше.

......

Мислите ми за него не спираха, докато не получих някакъв смс.
Беше от него!

" Трябва ми помощ! Моля те ела! Чакам те на Гордън Стрийт! Моля те Греис, побързай!
-Джеймс "

След прочетеното станах от леглото си, сложих на бързо каквито дънки успях да хвана и на бегом се втурнах към входната врата. Нещо се бе случило! Сърцето ми биеше учестено, той имаше номера ми, но от къде?
Колкото и странно да беше че не знаех от къде е взел номера ми, бързо забравих за това, и паниката започваше да ме обзема..

- Мила къде отиваш? - попита ме майка ми, гледайки ме как слагам по най-бързия начин първите кецове които видях.

- Бързам, ще ти звънна.

.....

След 20 минути се намирах на Гордън Стрийт, но него не го виждах.
Какво се е случива?

След малко получих втори смс пак от него.

" До супермаркета има една тясна уличка, ела там. "

Тръгнах към тази " уличка " , но защо му бе да ме вика точно там.
Не мислих трезво, просто тръгнах на там, за да разбера дали не му се е случило нещо..

Завих по уличката, където видях петима момчета, но никой от тях не бе Джеймс! Какво става за бога! Беше вече някъде към 22:15 часа!

Те се взираха в мен с някакви ехидни усмивки по лицата им!

- Здравей, сладурано! - каза най-високото момче, някак ми бе познато, но за жалост не можех да видя добре лицата им.

Те се приближиха към! Тогава ги познах! Това бяха мойте съученици!

- Какво става тук?- попитах.

- Колко е наивна! Нали не мислиш че наистина Джеймс ти е изправит съобщетието? Колко сладко! Забелязахме вашият разговор в коридора онзи ден! Той щеше да ни попречи да изпълним плана си, но не се и наложи, нали сега си тук! - чух тихите им смехове.

Те се приближаваха все повече към мен! Нямаше къде да избягам, те ме бяха приклещили в една задънена уличка!

- Кой ще е първи? - попита единият.

Чудех се какво да правя, къде можех да избягам, но нямаше изход!