Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 4 - Чувството

След срещата ми с Джеймс се чувствах много странно. Той не напускаше ума ми. Дали това е любов? Или просто си въобразявам.. 

Имаше нещо, което той крие.

Тази негова потайност някак ме привлече. Страхотните кафяви очи, тази коса, леко приведеното му тяло, трябва да го видя отново!
.....

Влюбвах се в Джеймс и това никак не е хубаво. Никога до сега не съм излизала с момче и не знам как трябва да се държа с него, за да не се излагам постоянно.. Нито дали изобщо той трябва да разбира за чувствата ми.. или дали и той изпитва нещо към мен? Та ние се познаваме от 1 ден, как е възможно това? 

Трябва да го разкарам  от главата си и да се съсредоточа върху домашното по физика, но това бе непосилна задача..

.....
Пристигайки в училище единствената ми задача е да намеря Джеймс, изгарям от желание да го видя, до усетя присъствието му.

Цял ден се опитвах да намеря тайнственото момче, но го нямаше.. не беше на училище, търсих го навсякъде, но никой не го е виждал.

...
Днес не смятах да обръщам внимание на глупостите на Мелани , която отново се опита да се заяде с мен,  така или иначе никак не ми е ден..

Математика минава много бавно.. а след нея имах още 2 часа. Главата ми обаче ще се пръсне ако остана тук още малко.. Желанието ме убива..

Взех чантата си, без да кажа на някого къде отивам, просто трябваше да го намеря. Защо се държа така? Аз никага не бягам от час нито пък се интересувам от момчета! Но защо сега е различно?  

.....

Излязох извън сградата и започнах да си търся някоя спокойна пейка в двора. Обикалях като луда насам натам, но ето че я намерих! Скрита от две високи дървета на доста отдалечено място от останалите пейки. В далечината забелязах някакъв силует, в първия момент обаче не можах да го позная. Вятъра подухваше небрежно разрошената му коса..

Но това бе той..