-Гледната точка на Джеймс-
Тя не е чудовище! Защо изобщо си го мисли? Знам за миналото и' , знам за повечето и грешки, но знам че е нямало кой да и покаже какво да прави и какво не. Била е сама.
Отделих устни от нейните, дълбоките и' очи се впиха в моите..
-Гледната точка на Алекс-
-Хора, знам колко много си липсвахте, но ще е хубаво да избягаме от тук възможно най-бързо! Не можем да се върнем по пътя от където дойдохме..
- Ами, аз имам идея.. -каза Греис, заеквайки.
Джеймс трепна леко като чу гласа и' , стисна леко, едва забележимо ръката и'.
-Използвайте ме като стръв, те искат мен и щом..
-Не Греис! Край с подобни глупави идеи, някои друг има ли добър план?- Джеимс почти не сдържаше нервите си.
**На врата се почука**
-Гледната точка на Греис-
Цялото ми тяло изтръпна, сърцето ми заби учестено, кръвта в мен напираше, започнах да дишам тежко.
-Греис Браун, отвори врата, нищо няма да ти направим. - там , отвън тази стая имаше повече от 10 човека, присъствие им влошаваше състоянието ми все повече и повече, не знам какво да правя..
Джеймс сплете ръката си в моята, погледите ни се засякоха, сякаш дъхът ми спря.. само аз и той..в една паралелна вселена без тревога, страх, лъжи..
-Греис Браун, излез от там! Един човек иска да говори с теб!
Какво? Кой?
Станах от стола и се запътих към вратата.
-Недей това е капан, мила.. -погледа на любимия ми беше изпълнен с тревога, но имах дори и малка вяра в това, което ми казват хората отвън тази врата, просто усещах, че трябва да го направя..
-Съжалявам..
Завъртях ключа на бравата и вратата се отвори рязко, през нея влязоха стражи, много стражи. Не беше това, което си представях, те хванаха приятелите ми и по невъзможно бърз начин за човек, вързаха ръцете им.
Очите ми се разшириха, когато много силни ръце ме притиснаха към стената с цяла сила, изкарвайки въздуха от дробовете ми. Рязка болка в левия ми крак ме порази като нож, паднах на пода с тежестта на цялото ми тяло.. бях толкова слаба..
KAMU SEDANG MEMBACA
Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)
FantasiИсторията се редактира. .... Бавно, листата на дърветата капят едно по едно. Слънцето небрежно се скрива между короните на дърветата. Топъл бриз подухва нежно косите на самотното момиче. - Защо трябва да е толкова сложно? - Винаги ли ще бъде така...