Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 45- Писма..

" Миличка, когато получиш това съобщение, вече всичко ще е късно, всичко ще е свършило. Самата аз ще бъда различна. Ти ще си различна. Правих грешки, нормално -всеки прави грешки, надявам се моите да можеш да простиш. Обичам те, имаш много поздрави от баща си. Скоро ще се видим! Пази се Греиси! 

П.С. Целувки от майка ти и баща ти "

Спомням си това писмо, бяха малка и не разбирах смисъла му, но вече започва да ми става ясно..

" Греис, как си? Не спираме да ти пишем с надеждата, че получаваш писмата ни. Трябва да знаеш нещо, когато пораснеш достатъчно, ще се наложи да се срещнеш сама с битките си. Няма да можем да бъдем до теб през това време, но ще дойдем, само ни изчакай! 

П.С. Роус и Майк "

И сега, в този миг си спомням всичко, което някога бях избрала да изтрия от ума си. 

" Греисиииии, как са нещата там, как се държат с теб, хората са много добри надяваме се и ти също да се държиш добре. Скоро се връщаме! 

П.С. До скоро! "

През месеците, които изминаваха получавах по едно-две писма..

" Всичко ще е наред! Знаем че се държиш добре, тук всичко е наред, добре сме, имахме малко проблеми, но вече оправихме всичко, дръж се малката, знаем че ти липсваме и имаш нужда да ти помогнем да овладееш вампирския си инстинкт, скоро се прибираме.

П.С. Целувки " 

Всичко изглеждаше  толкова просто. Обаче никога не беше! Трябваше да се крия, докато ги чаках, умряха толкова хора..не можех да се погледна за това, един ден просто забравяш всичките лоши неща, които си извършил и искаш просто да забравиш.. е , един ден просто забравяш...

" Мина време Греиси. Как си? Искаме да знаеш, че макар нещата да се объркаха и в момента да не можем да ти помогнем, скоро ще дойдем! Да знаеш, изчакай има време знаем че един ден ще дойде човекът, който ще те направи най-щастливата. Всичко е наред, до следващия път Греиси! "

След време писмата започнаха да намаляват бройката си, по едно време сякаш просто свършиха..

" Греиси, няма да можем да си пишем скоро, искаме да знаеш че всичко ще е наред, всичко е наред, и вместо да си пращаме писма, скоро ще се видим! Само се пази! Целувки Греиси, и до скоро! "

Изгубих надежда, имах голяма нужда от утеха, започвах все по-често да убивам, доставяше ми удоволствие, когато убивах се чувствах свободна. Това бях аз! И никой не можеше да ме промени! Живота ми се промени! Докато не срещнах Джеймс.. от тогава спрях да пия човешка кръв.. тогава сякаш някой ме сложи в клетка, не бях аз..без него, това бях аз - Чудовище опитомено от един обикновен човек! Бях негова! Белязах го, той вече беше мой и на никого другиго! Без да осъзнавам, той стана мой..

Всичките ми сънища бяха свързани с него.. той, той и само той.. 

Където и да отидех, той беше там и ме чакаше с отворени обятия. Осъзнавах нещо, което никога не бях изпитвала- любов. 

" Скъпа, ти намери своя принц, дори и да не сме тялом с теб, духом не те оставяме! Виждаме всичко, което се случва в живота ти. Ти си щастлива Греиси! "

Щастието можеше ли да се опише толкова лесно.. Ако да, то аз можех да го опиша точно с една дума, и без повече обяснения! 

Живеех и убивах това ли беше живот?? Промених се! Не искам да убивам повече! Различна съм! В неговите прегръдки съм друга, вече съм друга. И този път няма да изгубя правилния път! 

............

Стоях в прегръдките му, там където ми беше писано да бъда. Обляна в кръвта на невинни хора, стоях в прегръдките на човека за който толкова време мечтах.. 

В очите му сигурно съм едно чудовище без сърце.. може би беше така, но беше! Вече не!

-Джеймс. - погледнах го с просълзени очи.

-Тук съм, ще те измъкнем. Хайде трябва да вървим, нямаме време! - кимнах и се изправих на ранените си крака.

Вървяхме през многото тъмни коридори, търсейки изход..

Спряхме да си починем в една от многото стаи тук. Джеймс ме постави да седна на един стол, а той седна на другия, Майкъл, Алекс, седнаха на останалите.
- Къде са Али и Вивиан? - притесних се нещо да не им се е случило..

- В колата са с която дойдехме, чакат ни..-Джеймс ме гледаше загрижено..

-Ъм, Греис тази кръв твоя ли е? - попита Алекс,от което получи ядосан поглед от приятеля ми. 

- Не.. - отговорих и забих поглед в стъпалата си - не е моя.

Джеймс стана от мястото си и дойде до мен. Хвана лицето ми в дланите си.

-Не си чудовище Греис!  Усещам те, знам каква си, ти си моето прекрасно и смело момиче, всичко, което е станало, не е по твоя вина, нямаш нищо общо с всичко това! - в мига в който го погледнах, получих една от най-хубавите целувки с които ме бе  дарявал.. не знам от къде идваше цялата му вяра към мен, но имах нужда от нея, в момента имах нужда от неговата подкрепа.. и я получих.