Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 6 - Нужда

Станах и започнах да се оправям за училище. Отне ми 15 минути както по часовник, чудех се как да си направя косата, но реших да я оставя пусната.
Облякох си тъмно сини панталони с една жълта блуза без ръкави и жълти кецове, взех си чантата и излязох от вкъщи.

Вървеейки към училище си мислих за Джеймс. Последно време това беше единственото нещо за което мислех. Какво ли прави сега? Дали е в час? Мислили за мен както аз за него?

Пред мен се изпречиха няколко познати лица и спряха фантазиите ми за " тайнственика" .

- Мелани!

- Здравей Греис! Как е настроението днес?

- Добре е, благодаря!

Тръгнах към входа на училището без да обръщам внимание на остроумните им коментари за обувките и косата ми. Не ми бе ден за кавги.

.....

След днешния ден имахме седмица ваканция заради някакви вътрешни ремонти в училището. 
Супер! Най-накрая малко почивка! Наистина се нуждая от това време точно в момента!
Трябваше да обмисля какво ще правя от тук нататък с чувствата си, и освен това с проектите, които едновременно с всичко станало ни бяха дали.

.....

Тръгнах си от училище.
Денят бе към края си. Него още го нямаше, търсих го в двора, в стаята му. Нямаше го. Днес наистина не дойде.

До някъде бях радостна от този факт. Прекалено много тревоги ми се насъбраха покрай "чувствата ми".
Объркана съм..много..

.....

Докато се прибирах видях една моя стара приятелка. Толкова се радвахме от срещата си, не можехме да дишаме от прегръдките, който си раздавахме.

- Джеси!

-Греис!

След един час бъбрене за новото училище и колко искаме пак да сме си заедно, трябваше да тръгвам.

Поне се налагаше. Не можехме да се разделем поне от 30 минути.
Това бе моята Джеси. Или по скоро най-добрата ми приятелка.
Късата и' руса коса, стигаща до раменете вече имаше нови сини кичури, които страшно и отиваха!
Не я бях виждала толкова щастлива много отдавна, радвах се за нея, че всичко е наред и след като вече двете не бяхме в едно училище се разбрахме да се виждаме по-често.
Определено имах нужда да я видя..

....... Епилог ........

- Трябва да я приберем у тях!

- Тя ще остане тук, не може да я приберем в такова състояние.

- Сега тя трябва да си е вкъщи, те се нуждаят от нея. Налага се. Те вече знаят за нейните способности.

- А ако някой разбере за тях трябва да измислим добра лъжа, за да замажем положението.

- Съгласен. Хайде, помогни ми да я качим в колата.