Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 33- Писмото

" Скъпа Грейс, разбирам че живота ти не бил като приказка, знам че ти беше много трудно след като разбра истината.. Искаме да знаеш, че въпреки всичко не сме искали да те оставяме, защото ти си нашето дете..
Без да овъртаме много, искаме да ти кажем, че престои нещо много опасно, нещо което не можем да спрем, нещо... което ще промени живота ти, и нашия също!
Чакаме удобния момент в който ще можем да те видим, дотогава е по-добре да не се срещаме!
Обичаме те Грейс! "
-Майк и Роус
Грейс не можеше да сдържи сълзите си, тя се струполи на земята и не можеше да повярва какво се случваше, сякаш беше в някакъв филм на ужасите, където и най-страшните и' мисли започваха бавно, по-бавно да се случват.
-Грейс, добре ли си , какво е това? - Джеймс седна до нея и взе писмото от ръцете и', препрочете го няколко пъти, и той не можеше да повярва.., ту поглеждаше момичето си, ту писмото, не можеше да я гледа така слаба и уязвима..
Той усещаше нещо, нещо което не беше усещал с всяко едно друго момиче, той я обичаше..много.. но чувството не беше просто обичане,просто харесване, това беше доверие, искреност, вяра, защита..
Джеймс се наведе към нея и я обви в прегръдките си, усещаше болката и' , болеше го, но както всяко момче трябваше да прекрива емоциите си , трябва да е силен заради нея...
-Грейс, всичко ще бъде наред. - опитваше се да я успокои, с думи, действия..
-Не мога повече, писна ми.. - тя се измъкна от прегръдката му , изправи се и се качи в стаята си, иска да бъде сама, поне за миг, трябва да помисли на спокойствие как ще продължи..
-Джеймс?- Алекс се приближи до него - какво става? Всичко наред ли е?
Джеймс седна на дивана и обви главата си с ръце.
- Пич, не знам,толкова я обичам, не знам какво да правя!
Алекс седна до него.
- Брато, трябва да говориш с нея, наистина си хлътнал..
Преди Джеймс да успее да каже нещо, Ашли влезе в стаята.
-Алекс би ли дошъл да ми помогнеш с едни книги?
- Разбира се. - погледна за последен път приятеля си и излезе от стаята.
...
Джеймс почука на вратата на стаята им ( последната седмица деляха една стая), няма отговор, натисна дръжката на вратата и влезе вътре. Нямаше я. Отиде до банята и натисна дръжката, чуваше се стичащата вода.
Влезе вътре, гледката го накара да настръхне, прехапа долната си устна, Грейс беше с гръб към него и си взимаше душ.
Голото тяло на момичето, пронизваше вътрешно Джеймс, толкова много я искаше, искаше да я докосне,да бъде до нея, да я целува, да бъде негова!
Осъзна, че седи като пън и гледа перфектното и' тяло, преди тя да се обърне и да го види, той излезе затваряйки вратата след себе си.
Седна на леглото и я изчака да излезе.
...
След 15 минути
Грейс излезе от банята, тялото и бе овито с хлабава хавлия. Щом видя Джеймс да седи на леглото леко се стресна, но бързо се овладя и отиде до гардероба да си извади дрехи.
Той стана и обви талията и с ръце, започна да целува врата и' , при това рязко движение Грейс изтръпна, затвори очите си и се отдаде на нежните докосвания на Джеймс, това я успокояваше... м-много..
Целуваше я нежно и внимателно, надолу по врата, рамото, гърба, стигайки до кърпата и' , обърна я към него и впи жадно устните си в нейните. Целувката беше бърза и дълга, езиците им се сливаха перфектно. Одръпнаха се един от друг,дишайки тежко.