Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 34-Те!

Вечерта мина по-добре от очакваното,разхождахме се ,вечеряхме, смяхме се,това беше една от най-хубавите дни в моя живот,прекарах си страхотно! Не знам дали го обичах,защото това са прекалено силни думи, но със сигурно изпитвах повече от харесване към него!
- Сега накъде? - попитах го стискайки ръката му.
- Ще ти покажа едно място, невероятно място, ще видиш!
***
След 10 минути вървене стигнахме до един блок, влязохме в първия вход, качихме се пеша до последния етаж, тогава Джеймс отвори един прозорец и се повдигна после ми помогна да се кача при него.
-Виж! -вдигнах поглед към небето,това беше невъзможно! Толкова често се взирах в звездите нощем от прозореца си, но това беше невъзможно, ако присфиеш леко очи, загледаш се в онази малка червена точка можеш да видиш, че това е така наречената "червена планета" , а до нея се извисяваше гиганта-Юпитер, Сатурн, втората по големина планета след Юпитер, е известен най-вече с пръстените си, съставени от лед и космически прах.
От къде знам всичко това ли? Обожавам астрономията, буквално започне ли учителят да говори за планетите и космоса се унасям, попивам всяка негова дума..
-Грейс? Какво ще кажеш? А виж там, - в противоположната посока се виждаха Уран и малкото джудже Плутон, но как? Това не беше възможно физически, всякаш Земята е застанала между Сатурн и Уран, по законите на Галилей всички планети се въртят около Слънцето, а то от друга страна се върти около оста си.. Напълно невъзможно е планетите да са толкова близко до Земята,все едно можеш да ги докоснеш..
- Това, това възможно ли е? - обърнах се към Джеймс, той ме гледаше толкова сладко и .. влюбено.
-Фактически и физически-не, няма закон във физиката, който да обяснява това тук, но знаеш ли кое е най-страното?
-Кое?
-Само такива като нас могат да го видят, обикновенните хора не могат, а това тук..- силна болка в главата ми прекъсна всичко, не го чувах, нищо не чувах само ужасния звук в главата ми..
Извиках, веднъж, два пъти, три пъти..
-Спри, сприи.- струполих се и крещях с цяло гърло.
Джеймс ми говореше нещо, но нищо не можех да чуя, нито да разбера
-Не,не,не , спри,спри,спри - главата ми щеше да се пръсне..

* Гледната точка на Джеймс*
Тя крещеше, нищо не разбирах, опитвах се да я успокоя, но нищо не помагаше, прегръщах я, говорех и' , нищо , какво трябва да направя!?
-Грейс, Грейс, погледни ме, погледни ме , погледни ме- последното го изкрещях доста по-силно от което най-накрая тя ме чу, свали ръцете от ушите си и ме погледна уплашено :
-Те идват!