Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 12- Моля те

Не успях да спа цяла нощ. Това, което се бе случило ме накара да се чувствам използвана, нищожна, погнусена и много други чувства, които не искам да усещам повече.

Никога не съм разбирала момчетата!

Играят си с чувствата ти, докато им трябваш след това те захвърлят като мръсно коте да се чудиш какво да правиш! Не искам това!

..........

В училище не излизах от стаята си само седях и рисувах. Не исках да вижда и да говоря въобще с някой.

- Здравейте! Греис тук ли е?

Чух името си и погледнах към вратата. Джеймс!!!

- Не не си е вкъщи!- отговорих ядосано.

Станах и се запътих към вратата.

- Греис чакай.

Той ме хвана за ръката.

-Пусни ме, не искам да говоря с теб.

-Греис ела.

Задърпа ме извън стаята, към двора.

- Пусни ме!

Той се обърна към мен и ме прегърна.

В този момент усетих как всичката ярост ме напуска. Тъгата обзе тялото ми..

- Защо си играеш с чувствата ми?

Прегърна ме толкова силно, че усещах колко ожесточето бие сърцето му.

- Никога не съм си играл си чувствата ти.

Буднах го рязко от мен. Бях ядосана. Толкова много.

- Ооо значи ме използва. Целуваш една и се натискаш с друга. Умен ход. Следващият път и аз ще опитам. Благодаря за съвета!

- Греис има неща, които не знаеш, които не трябва да научаваш, неща за които бих се хвърлил пред влак заради теб.

- О така ли, не си личи! Та ти не ме познаваш нито аз теб!

- Това трябва да си остане така Греис.

- Не искам да е така!

Тръгнах към училище след тези думи.

Зад мен Джеймс прошепна тихо в ухото ми:

- Греис , моля те внимавай!

- Не се притеснявай за мен, трябва да се притесняваш за Мелани!

Бях бясна. Той не знае какво ми причинява и това " моля те внимавай" бе черешката на тортата. Не мога да повярвам не мислех, че той е такъв!

                    .........Епилог.........
- За бога, това е ужасноооо!

-Спокойно мила, дай на мен.

- Уфф, ето.

- Е та, плана как върви?

- Добре за сега, скараха се така трябваше да стане, всичко е под контрол.