Не успях да спа цяла нощ. Това, което се бе случило ме накара да се чувствам използвана, нищожна, погнусена и много други чувства, които не искам да усещам повече.
Никога не съм разбирала момчетата!
Играят си с чувствата ти, докато им трябваш след това те захвърлят като мръсно коте да се чудиш какво да правиш! Не искам това!
..........
В училище не излизах от стаята си само седях и рисувах. Не исках да вижда и да говоря въобще с някой.
- Здравейте! Греис тук ли е?
Чух името си и погледнах към вратата. Джеймс!!!
- Не не си е вкъщи!- отговорих ядосано.
Станах и се запътих към вратата.
- Греис чакай.
Той ме хвана за ръката.
-Пусни ме, не искам да говоря с теб.
-Греис ела.
Задърпа ме извън стаята, към двора.
- Пусни ме!
Той се обърна към мен и ме прегърна.
В този момент усетих как всичката ярост ме напуска. Тъгата обзе тялото ми..
- Защо си играеш с чувствата ми?
Прегърна ме толкова силно, че усещах колко ожесточето бие сърцето му.
- Никога не съм си играл си чувствата ти.
Буднах го рязко от мен. Бях ядосана. Толкова много.
- Ооо значи ме използва. Целуваш една и се натискаш с друга. Умен ход. Следващият път и аз ще опитам. Благодаря за съвета!
- Греис има неща, които не знаеш, които не трябва да научаваш, неща за които бих се хвърлил пред влак заради теб.
- О така ли, не си личи! Та ти не ме познаваш нито аз теб!
- Това трябва да си остане така Греис.
- Не искам да е така!
Тръгнах към училище след тези думи.
Зад мен Джеймс прошепна тихо в ухото ми:
- Греис , моля те внимавай!
- Не се притеснявай за мен, трябва да се притесняваш за Мелани!
Бях бясна. Той не знае какво ми причинява и това " моля те внимавай" бе черешката на тортата. Не мога да повярвам не мислех, че той е такъв!
.........Епилог.........
- За бога, това е ужасноооо!-Спокойно мила, дай на мен.
- Уфф, ето.
- Е та, плана как върви?
- Добре за сега, скараха се така трябваше да стане, всичко е под контрол.
STAI LEGGENDO
Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)
FantasyИсторията се редактира. .... Бавно, листата на дърветата капят едно по едно. Слънцето небрежно се скрива между короните на дърветата. Топъл бриз подухва нежно косите на самотното момиче. - Защо трябва да е толкова сложно? - Винаги ли ще бъде така...