Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 3 - Приятели

С нетърпение дочаках края на първия ден. Установяването ми в ада вече бе започнало..
Но какво пък? Може би няма да е толкова зле като се замислиш, само да ме приемат, на това се надявам.

Прибрах се вкъщи някъде около 13:40  не ми трябваше много време и вече се унесох в сънищата си.

** 18:12 **
-Греис, прибрах се! Слизай за вечеря!  -майка ми наруши спокойствието ми и ме събуди както се очакваше.

Станах от леглото, оправих си косата, поне малко трябва да изглеждам в някакъв вид и слязох надолу по стълбите към кухнята. 

Приятна миризма ме обви като облак.. майка ми пак се е развихрила в кухнята. 

-Мирише вкусно! -Отидох до нея и надникнах над рамото и", ооо беше сготвила мусака..обожавам я!

-Сложи масата, скъпа. 

Послушах я и направих това което ме помоли. Хапнахме от невероятното готвено и се качих в стаята си. Оправих си дрехите за утре, чантата ми също е готова, така че е време да си лягам.

...

Събудих се в 7:10. О не, трябва към 7:20 да съм в час.

Сега със сигурност ще закъснея, страхотно! Направо перфектно!

Втория ден от "началото ми" ще се окаже провал, ако закъснея дори и с 5 минутки! 
По графика, който си бях направила трябваше вече да съм там!
Но ето ме по пижама, чудейки се от къде първо да започна да се оправям..
...
Бях готова за близо 10-15 минути, взех чантата си, пълна с учебници и излязох от нас, взимайки си довиждане с майка ми.
..
Влязох в класната стаята доста задъхана, бързах адски много и успях да стигна за по-малко от 10 минути! Рекорд!

Първите 2 часа минаха без срещи с непознати съученици, за мое щастие и разправии с учители. Работех по нов проект за специалния ми предмет - композиция с геометричен мотив. Направих около 20 скици по време на тези два часа.

Време беше да се поразходя малко и да огледам. Дойде голямото междучасие и чух, че някъде отпред имало кафене с невероятен чай! Наистина беше страхотен, мислех да си взема със смесени билки или мента с малини, но пък забелязах, нещо което не бях опитвала! Чай със зелена ябълка! Превъзходен е!

...

Тръгнах обратно към училище, качих се по стълбите до 2-рия етаж, където беше стаята ни. До сега нищо не се бе объркало и това е супер. Държах чая си с две ръце, защото доста пареше, докато не забелязах Мелани, която ме изгледа по някакъв ужасен начин. Не знам защо това момиче толкова не ме харесва, дори не съм разменила и една дума с нея, а в момента тя говореше нещо с групичката " популярни " и както предположих всички погледи се насочиха към мен.

Забързах крачката си и се опитах да не им обръщам внимание и аз самата да не привличам такова, но това беше невъзможна мисия.
Стиснах притеснено ръце и за малко да разлея чая си.

Мелани ме бе приела вече като враг, и явно бе решила да ме злепостави по всякакви начини ако и' се отдаде възможност.

Като минах покрай тях се спънах в крака на Мел и паднах, която нарочно го подложи пред мен, но това че чаят ми се бе разлял върху мен направи ситуацията още по-неприятна.

- О, внимавай повече. -погледна ме надменно и се отдалечи с групичката си.

Греис, не можеш ли поне минута да не правиш впечатление, всичко вървеше добре, до сега ...

"Популярните" минаха бавно по коридора и слязоха по стълбите.

Седях на пода, обмисляйки неловката ситуацията в която се забърках.

- Добре ли си, имаш ли нужда от помощ? Май си нова тук?

Вдигнах главата си, която до сега бе запита в пода и го погледнах учудена.

Той бе толкова хубав. Кестенявата му  коса падаше върху доста бледото му лице, а тези тъмни очи се взираха право в моите.
Бузите ми почервеняха и отново вторачих погледа си в пода.

Беше ми подал ръка, която с леко залитане хванах, за де изправя.

-Явно не ти е ден? - Аз съм Джеймс приятно ми е, а ти си.. "новачката" предполагам?- засмя се при тези думи, смехът му беше като звънче, но не от онези ужасните, които дразнят ушите ти и искаш да ги счупиш по всевъзможни начини. Не. Неговият смях беше като другите рядко срещани малки звънчета с нежен звук, който гали ушите ти.

Погледнах го изненадано, изправих се и му се представих.

-Аз съм Греис, приятно ми е.

-Е Греис, познаваш ли някой друг тук, разгледа ли гимназията вече?

Поклатих глава в знак на отрицание, докато бузите ми все още усещах парещи.

-Ще те разведа, ако имаш нужда от нещо с удоволствие ще ти помогна с каквото и да е, аз съм на 3-тия етаж стая 315, можеш да ме потърсиш там по всяко време.

Кимнах му в отговор.

След броени минути той се отдалечи все повече и повече.

-Благодаря... Джеймс... -почти извиках след него.

Той се обърна и ме дари с мила усмивка.

Но тук има нещо странно, усетих вълни по цялото си тяло, сякаш прилив от свръхестествена енергия.
Побиха ме студени тръпки. Дали може да е заради него.. Присъствието му все още се усещаше..

....

Той крие тайна, която само аз виждах.