Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 48- Добре съм

Събудих се в прегръдките на любимия ми, гърдите му бавно се повдигаха и спадаха, миглите му леко трепваха. Усмихнах се сама на себе си и станах от леглото, за да се пооправя. Запътих се към банята и след като бях готова беше време да хапна нещо. От както се върнахме не бях яла нищо живо нито нещо, което да има пулс. Започваше да ми се вие свят и имаше моменти в които изобщо не стоя на краката си. Добре е,че Джеймс не е забелязал нищо, защото иначе щеше да ме накара да ям, а това не бива да се случва. Не искам да убивам нищо живо, за да се храня от него. Ще издържа и така, сигурна съм.

...

Е, не съм от вампирите,които с един замах могат да убият ако си поискат, поне не и психически. Физически мога да го направя бързо и безболезнено, но съвестта ми след това ще ме съсипе.

Вампирите сме доста импулсивни. Мога да усетя пулса на Джеймс от километри, също и на всяко друго дишащо същество. Мога да чуя всяка глътка въздух, всеки удар на сърцето им, всеки импулс, всеки нерв.. През цялото това време се боря с всички тези чувства,които ме изгарят, карайки ме да искам да убия всеки човек. Някак вече се научих да ги контролирам.

Но повярвайте ми ужасно е, виждам-усещам-чувам-чувствам-искам. Но всичко това не се сравнява с вечния ми живот. Не съм стигнала дори половината от годините на другите вампири, а вече толкова се уморих от това чувство все едно седя и тъпча на едно място и бавно пропадам, и нищо не се случва, а аз си седя и бавно потъвам. Една минута я усещам като век-бавно и мъчително.. единствения начин да усещам времето е като съм с Джеймс и с приятелите ни, които тооолкова много обичам, не знам просто как да им се отблагодаря за всичко..

...

Седнах от лявата страна на леглото, подпирайки се на ръцете си. Изведнъж главата ми се замая, затворих очите си и опитах да се съвзема. Поех дълбоко въздух и усетих пареща целувка по врата си. Рязко се обърнах и забелязах Джеймс с объркано изражение, взирайки се в мен.

-Всичко наред ли е Греис? - въпросително изражение се намести на лицето му.

-Да, всичко е наред, тъкмо станах и се облякох и мислех да изляза да се поразходя, а след това като се прибера да направя закуска.- казах всичко това на един дъх, опитвайки се да замажа положението.

-Изчакай ме ще дойда с теб.

Приятелят ми се изправи от леглото и си взе дрехи, облече ги набързо и отиде до банята да се измие.