Част 22- Той, част 2

424 41 2
                                    

............. Началото...........

Когато беше малък Джеймс имаше тайна, която само той и семейството му знаеха. Той не беше като нормалните момченца, играещи футбол по цели дни. Не!

Той беше специален. Имаше дарба, която се предаваше по наследство в рода му. Той можеше да вижда същността на хората, можеше за вижда какви са всъщност- добри, лоши, егоисти, мошенници, и всички думи описващи хората. Той мразеше дарбата си. Ненавиждаше я. Виждаше същността на " приятелите си " и естествено мразеше това, защото постепенно разбираше истината за тях и какви са всъщност.

Всеки път той беше аутсайдер, зарази така наречените си " приятели " . Той страдаше, беше нещастен. Затова един път той предпочете смъртта пред живота, изпълнен с егоисти и мицемери. Но затова друг път.

.........Настояще.........

- Е разказах ти моята тайна, моля те не се отдалечавай от мен. Виждам и твоята същност и знам,че няма да го направиш.

Тя стоеше в недоумение...

- Ъъм то..това е.. мм не знам какво да кажа! Каква съм всъщност?

- Ти си добър човек, би помогнала на всеки човек в нужда,би дала живота си за него, но най-важното е че можеш да обичаш и можеш да бъдеш обичана!

- Греис?

- Да ъмм.. това което ми каза как, но не разбирам какво ми казваш.. как така..-точно сега ли реши да ме прекъсне...

-Греис !!

-Да!!

-Обичам те!

Останах в недоумение. Докато се усетя той беше долепил устни до мойте. Останахме долепени един до друг доста дълго време. Това беше най- сладката целувка, толкова нежна и изпълнена с любов. Бях като пудинг в неговите ръце. Усещах закрилата му, бях негова!! Негова и само негова!!!

.............

Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)Où les histoires vivent. Découvrez maintenant