Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 44 - Това съм аз

-Гледната точка на Джеймс-

-Хора, пристигнахме.

Всички се събудиха и огледаха мястото, беше много тъмно, в далечината се виждаше старинна огромна къща, по средата на улицата където бяхме спрели имаше само една лампа, която осветяваше много малка част от пътя.

Слязох от колата и се запътих към тази на Майк. Той излезе от колата си и ми обясни отново плана и откъде трябва да минем, за да не ни видят..

Но въпроса беше друг..той откъде знаеше всичко това, питах го няколко пъти , но той все ми казваше че ги е наблюдавал и че е идвал тук и тем-подобни.. лъже ме. Това е ясно, но защо? Какво крие от мен?

Върнах се обратно в колата,всички ме гледаха в очакване..

-Той ни лъже, не знам защо, и какво ще постигне, но има нещо гнило във всичко това..

-Какво стана? - Вивиан ме погледна многозначително..

-Няколко пъти го попитах откъде знае всичко за тази къща и хората в нея, и така и не успя да ми даде ясна и точна причина, всичко изглежда като игра, и май ние ще бъдем тези които ще загубят! - гневът надделя над мен, какво ставаше с Греис в момента докато аз просто си седях и чаках?! Какво става с нея?? Нищо не мога да свърша като хората, не мога да я задържа при себе си, нито мога да си я върна, това е капан, влезем ли в къщата това е краят, не знам какво ще правят с нас..-бях се хванал за косата, подпрял ръце на волана, чудейки се как да постъпя, това никак не е справедливо, защо Греис? С какво го е заслужила? Това че е по-различна от останалите не означава, че трябва да става така?!

Майкъл и Алекс сложиха ръце на рамото ми, разбираха как се чувствам..

-Човек, трябва да побързаме независимо какво ще стане трябва да измъкнем Греис, тя не е само твоя приятелка, а и наша! И няма да я оставим там сама!

...

Минахме от задния вход, водещ първо към мазето, направихме така както ни беше казал Майк. Всички знаехме какво ще се случи, но все пак рискувахме и влязохме от задната врата..тъпо нали? Казах им, че не трябваше да го правим, но те не ме слушаха.. не трябваше да слушаме Майк, знам че нещо не е както трябва тук.

Минахме по един дълъг коридор, докато не стигнахме до една врата от където се чуваха гласове, не можехме да разберем какво си говорят, но говореха за момиче и докато не чух името "Греис" тайно се надявах да не говореха за нея..