Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 5 - Любов

Но това бе той..

Сърцето ми заби лудо в гърдите, не знаех какво да правя.

Той седеше там, без да ме забелязва, замислен над нещо. Сложил лакти на коленете си, леко приведен, облегнал брадичката си на дланите.

Доближих се на няколко крачки, тогава ме забеляза.

-Хей! Какво правиш тук? - усмивка озари лицето му.

- Здравей.. ами реших да изляза на въздух, виждам че и ти също имаш нужда от време само за себе си, да те оставя ли? - толкова бях притеснена, корема ми се обръщаше.

- Не, ще се радвам да останеш. - усмихна ми се приветливо. Ама той наистина ли го каза? 

Погледите ни се срещнаха.. неговите големи кафяви очи се взираха право в моите. Толкова красиви.. и тайнствени. 

Загледах се в него.

В очите му се виждаше ясна тъга.. а стойката му го доказваше още повече..

Какво ли го е накарало да се натъжи? Исках да знам, исках да ми сподели, да говори с мен..

Стоях права на няколко сантиметра от него, известно време. Взирахме се един в друг, но времето напредваше. Започваше да става леко неловко..

Усмихнах му се и му благодарих за макар и малкото прекараното време с него. Той ми се усмихна в отговор.

Запътих се към вкъщи, докато бях с гръб към него усещах погледа му, който ме наблюдаваше как се отдалечавам.  

...
Днешният ден беше най-хубавият в живота ми.
Любовта ми към Джеймс започва да се задълбочава, донякъде се радвам, защото вярвам, че е възможно и той да ме хареса..

Чувствах онези малки пеперуди, както всички ги наричат, да пърхат в стомаха ми всеки път в които се сетя за погледа му. Сърцето ми започва да бие лудо щом си спомнех за разрошената му коса.
Той беше такъв какъвто аз никога не можех да бъда, свободен..

..... ЕПИЛОГ .....

Въздухът в малката стая, едва ми стигаше, не виждах нищо, не усещах ръцете си нито краката си, но в стаята имаше още някой освен мен..

- Защо съм тук? Има ли някой? Знам че си тук! Усещам пулса ти, чувам трептенето на вените ти, подушвам вибрациите на сънната  ти артерия, слушам дишането ти и разбирам колко си уплашен. Знам разположението на всяка нервна клетка в тялото ти, губиш много кръв-ранен си, тялото ти се опитва да възпроизвежда повече левкоцити или по-скоро малки бели кръвни клетки,които ще помогнат за  заздравяването на ранните ти. Но това няма да помогне, така или иначе че умреш.

-Какво си ти?-гласа на човека едвам се чуваше, с единия крак в гроба.. до тук е..