Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)

Част 2- Срещата

Началото... най-ужасното нещо в моя  живот.

**
Кутийте пълни с вещите ми вече бяха натоварени в камиона, готови да запалят за Луизиана , Ню Орлийнс.
Майка ми ме караше да бързам, щяла съм да закъснея за първия час в новото училище.
Сякаш ми беше за първи път да съм "новодошлата" или "новата" , колко мразя тези прякори.

-Мила, побързай!

-Добре, добре слизам след секунда!

***

10 минути по-късно вече бяхме стигнали до гимназия. Пълна с много нови лица, които тепърва щях да "опознавам" .

Наистина съм страшно притеснена. Отново трябва да се вписвам. А това никак не ми се отдава!

НОВОТО НАЧАЛО!

* Така наречената Гимназия за необикновени таланти " Морган Джош" е позната с невероятните таланти на младите си ученици.

Напрегнато обучение по специални предмети, лека втора смяна.

Децата хем имат време да си отдъхнат, хем да напредват едновременно с уроците си!

Прекрасното разположение на гимназията е принос за сигурността на децата ви! 

Безплатно обучение, при допълнителни часове по специални предмети. *

Така изглеждаше обявата на гимназията в сайтовете за уж бързо ориентиране..

***

Време е да се запозная с хората, с които ще се сприятелявам тази година.

- Ученици, моля за внимание, новата ви съученичка Греис Браун, от днес тя ще учи в нашето училище със специалност изобразително изкуство!-съобщи новият ми класен.

Очите на всички се стовариха върху мен. Въздуха внезапно натежа около раменете ми.
Поздравих любезно новите ми съученици и седнах на един от свободните задни чинове.

...

Целият ден мина толкова бавно, най-много от всичко в момента исках да се прибера и легна върху топлите завивки на невероятното ми меко легло, но уви, търпението ми, този ужасен ден да свърши, бързо започна да се изчерпва.
...
В междучасието всички се бяха събрали на групичка и обсъждаха оживено нещо, което някакво момче, което не познавах все още, показваше на момичетата.

Не обръщах никакво внимание, докато най-популярното момиче в училището- Мелани Паркс, не дойде при мен с групичката си.

- О, новата! - поздрави ме "любезно" тя.

Погледнах я изненадана, чудейки се какво ще иска от мен.
По принцип никой не харесва "новите", особено в начало.

- Чудя се колко ли ще издържиш тук, новите не се приемат лесно! - усмихваше ми се ядно насреща.

Не и отвърнах, няма смисъл да се карам с когото и да било още първите дни от идването ми.. явно и тя това очакваше, затова просто подшушна нещо на приятелките си и се отдалечиха само с няколко подигравателни стонове.

Възползвах се от ситуацията и отново забих поглед в скиците си, нахвърлях няколко идеи за нови рисунки и продължих с нормалните си часове.