Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

1.

Топ цел: Ким Джонгхюн.

Професия: Секси задник.

Нее..на страна шегата. Професия: Собственик на Ким Спрингс. Най-бързо развиващата се компания в Сеул. На борсата има толкова много пари, колко само може да си мечтае един мъж.

Години: 24.

Семейно положение: Неизвестно.

Той бе сянка, която много рядко се показваше, само за да заблести, да бележи съзнанието на всички момичета, предимно от богатите класи, които винаги посещаваха неговите приеми и си купуваха тонове от гримовете на компанията. На такава крехка възраст притежаваше половината Сеул, а аз имах интервю с него..и то след шибаните 30 минути. И официално закъснявах.

Защо? - Заради И Джинки.

Този човек беше като някое момиче, бавеше се за щяло и нещяло, а аз вече 20 минути киснех в колата и човърках телефона си. Може би трябваше да съм притеснен, но противно на всичко - не бях. Какво толкова..просто едно интервю. Ако зависеше от мен, нямаше дори да припаря до този мъж. Бе повърхностен, прекалено отдръпнат и хвърляше чар само с вървенето си. Най-вероятно до него щях да приличам повече на момчето от асансьора, отколкото на някой на неговата възраст, още по-малко от неговата класа. Натиснах яростно клаксона и изръмжах ядосано. Аиш, ако това момче се забавеше още малко бях склонен да го зарежа и да го оставя да върви пеша чак до центъра на града. Вече извън нерви, посегнах да запаля двигателя, когато от входа на блока се стрелна Джинки. Пратих му толкова убийствен поглед, че той се сецна за миг и после продължи. Качвайки се, тръшна чантата си на пода в колата и я обкрачи.

- Колана – отвърнах бясно и той го закопча мирно. – Още веднъж..само още веднъж и.. – стиснах юмрук и той се сви.

- Съжалявам..повече няма да закъснявам

- До кое ниво стигна?

- Моля? – Джинки се ококори и ме погледна изненадан, запалих колата и потеглих, казвайки без да го поглеждам:

- Знам, че за това се забави Джинки. До кое ниво стигна?

- Айш! – Той разроши косата си и се тръшна на седалката – 5-то. Ама..още малко и щях да стигна 6-то. Кълна се!

- Да бе..разправяш го от два месеца – засмях се и свих на ляво.

Обичах да го дразня. Просто беше безценен начинът, по който цупеше лице и правеше някаква много странна чупка на веждата си. Определено пътят с Джинки бе много по-различен от думата „скучен". Смях се през повечето време на опитите му да ми обясни, че за малко щял да мине нивото. Определено скоро нямаше да го мине. Не и след като бях направил режима на играта на „трудно".. Ах, горкият..дори не знае. Подсмихнах се и се прокашлях, кимайки.