Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

7.

   - ХЬОНГ!! Къде беше цяла нощ? Защо не ми се обади? Знаеш ли какво преживях?! Бях на косъм да звънна в полицията и да съобщя, че си изчезнал, за Богааа!! – Оню ми се нахвърли, започвайки да ме оглежда – Защо изглеждаш толкова блед и какви са тези дрехи? – повдигна горнището, което носех и се завъртя около мен също както..г-н Ким.

- Съжалявам, Оню..притесних те. Просто преспах у приятел – Джинки ме гледаше няколко секунди замислен, след което изви глава на ляво и сви вежди над очите си в стил „Лъжеш ме".

- И мислиш, че ще се хвана. Хьонг, виж, ако има нещо, аз ще разбера.

- Няма нищо..всичко е наред! Сега спри да се тревожиш. Ще се кача да се изкъпя и ще сляза да направя вечеря..окей?

Оню кимна, съгласявайки се и се отмести, като ми направи път да мина. Усмихнах се и разроших косата му, качвайки се по стълбите към стаята си. Отворих вратата и съблякох бавно горнището си. Гледах в една точка, сякаш не бях тук и в действителност не бях. Не можех просто така да спра да мисля за всичко, което се случи снощи и днес с онзи мъж. Побърквах се и имах чувството, че потъвам все повече в неговите ръце. Беше ме дарил с още една целувка преди да се качи в колата си и да потегли. Докоснах устните си с върха на пръстите си и усетих как пулсират. Бе груб, страстен, но и толкова странно романтичен. Откачах. Правех грешка и осъзнавах, че бавно се предавам. Защо трябваше да отивам там вчера? Защо се съгласих? Къде ми бе умът?

Този мъж беше създаден да пленява с погледа си, а аз се натресох директно в клетката му. Кибум ти наистина полудяваш!
Още съвсем бегло, осъзнавах факта, че може би щях да се съглася с предложението му, но това означаваше да се предам в ръцете му, да му дам нещо, което не бях давал на никого..да отдам девствеността си на него..на мъжа, който най-вероятно след това нямаше да видя повече. Защо да го правя, ако е за една нощ? Какво печелех по този начин?
Всъщност губех. Не само нещо физическо, ами и емоционално..губех възможността да опитам..да го накарам да остане. Нали така? Все пак къде беше той като личност и къде бях аз?
Разликата беше толкова голяма, а разстоянието обсипано с безброй препятствия. Та той щеше просто да ме изчука и да ме захвърли! Не мога да повярвам, че мисля за това!

Отпуснах тялото си на леглото и се огледах. Телефонът ми!
Наистина го бях забравил. Дори вчера в бързината не го взех. Предполагам, всички пропуснати щяха да бъдат от Оню. Отключих го и разгледах. 17 пропуснати. Уоу..той наистина се бе притеснил.
Разкарах пръст по екрана и някъде по средата успях да фокусирам името на Фифи. Очите ми се отвориха широко. Мамка му! Побързах да й звънна, бях притеснен, сърцето ми се свиваше.. Дали съм успял? Дали не съм изпуснал шанса си? Можеше да е всичко, а тя не вдигаше. По дяволите, Фифи..вдигни!
Започнах да прегризвам устна, осъзнавайки, че имам рана. Какво по..
Преминах с пръсти по долната част на устните си и усетих малката цепнатина във вътрешната стена. Какво е това, по дяволите?! Този мъж ми е оставил дори белег. Не може да бъде..