Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

3.

Нещо в мен крещеше: "Спри! Върни се! Не се качвай, за Бога!", но краката ми продължаваха и ме приближаваха все повече и повече към луксозната и скъпа кола пред сградата. Бях платил всичко преди да излезем, а след мен и г-н Ким плати, което ми даде миг, за да проверя какво точно си бе взел. Покупките му наистина бяха странни и аз горях от любопитство да разбера за какво са му, но по-късно осъзнах, че щеше да е глупаво да попитам. Най-много да ми се изсмее в лицето и това да ме изкара извън контрол. Затова просто тихомълком вървях след него. Можеше ли човек да се движи толкова уверено и нахъсано като него? Защо дори това ме дразнеше? Той бе странен, но и аз си бях такъв. Как иначе да обясня странните си поведения. В единия миг му се дразня и бързам да го избегна, а в друг се съгласявам лесно и вървя след него към шибаната му кола за шибания чай. Ким Кибум просто се върни!

И все пак продължих..

Той отвори вратата и аз се изчервих леко, но в същото време се издразних. Държеше се така, сякаш беше с момиче, а не с момче. Не съм скапано момиче, за Бога!

- Знам къде е дръжката – отвърнах и свих ръце пред гърдите си.

- Това не ми пречи да ви помогна – той се усмихна и очите му заблестяха, което ме смути. Гледаше ме толкова заповеднически, в същото време очаквайки просто да седна.

Издишах и отпуснах ръце, настанявайки на предната седалка. Почувствах се толкова уютно. Огледах се и осъзнах, че тази кола бе просто изумителна. Имаше всичко, дори мини хладилник между двете седалки. В този момент разбрах, че съм на толкова неправилно място, колкото можеше да бъде едно момиче в мъжка тоалетна. Сърцето ми задумка, предупреждавайки ме да сляза. Протегнах се, но в следващия миг усетих тяло до моето. Изненадах се. Не..по-точно се шокирах адски много. Този мъж бе опрял гърди в моите, а дъхът му падаше в лицето ми. Помислих, че ще стори нещо немислимо, но след това разбрах, че просто ми слага колана. Страхотно..сега и дете станах. Обхванах колана с пръсти, стискайки го, а Ким Джонгхюн не мърдаше. Усетих, че се изчервявам съвсем не на място и се проклех за това. Притворих очи, опитвайки се да не виждам неговите сиви, но бе невъзможно..приканваха ме като магнит, а аз като най-големият глупак се заблеях. Усмихна се някак с намек: „Толкова си лесен" и се отдели, палейки колата.
Вече бях убеден, че просто трябваше да си тръгна.