Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

10

Сънят ме зовеше, но нещо в мен ме караше да се чувствам обезпокоен. Усещах как лежа, проснат по корем върху меките, копринени завивки и как мечтая отново да затворя едва отворените си клепачи. Да потъна в прекрасния сън, в който бях някъде там..държан в прегръдка и чувствайки се сигурен. Не можех да видя лицето на мъжа, в чиито прегръдки бях, но усещах такава топлота и сила, които ме караха да се отпускам и чувствам погълнат от закрилата му. Разумът ми говореше, че колкото повече спя, толкова повече ще го усещам, но очите ми не искаха да се затворят. Бях вперил сънен поглед в огромните, стъклени прозорци пред мен и виждах ясно града. Уличните светлини вече бяха загасени, а утрото чукаше по вратите на всеки един в Сеул, карайки го да започне ежедневието си наново. Меките цветове на небето ме успокояваха, но сърцето ми усещаше студа в стаята - пълна противоположност на прегръдката, която чувствах в съня. Знаех, че гърба ми е наполовина гол, усещах и празното място в леглото до мен. По последен спомен, то не беше такова. Г-н Ким ме бе стиснал така силно, сякаш усещаше, че мога да избягам. което бе последното, могло да ми хрумне снощи. Бях изтощен и усещах съвсем малка мускулна треска в таза си, но болка - не. Почувствах се спокоен относно това. Щеше да е странно да се прибера в полу-парализиран вид. А и Оню щеше да се шегува с това.

Припомних си, че дори не му се обадих снощи, което бе грешка. Може би още се тревожеше за мен. Преглътнах, мокрейки със слюнка сухата си уста и леко се повдигнах на лакти. Изпъшках тихо и се обърнах, само за да видя намачканото място до моето, часовника, показващ 6:48 и чашата вода на нощното шкафче от неговата страна. Не помнех снощи да е било там..като се замисля не помнех нищо друго, освен самия него и всичко, което стори с мен..нещо наистина адски приятно. Седнах внимателно в леглото и стъпих върху мекия мокет, оглеждайки се за нещо, което можеше да ми даде ясна представа къде са дрехите ми, но в тъмното наистина не намирах нищо. Изправих се и се почувствах срамно, заради това, че фактически се разхождах из стаята гол, надявайки се просто никой да не влезе. Абсолютно никой..дори Ким Джонгхюн. Доближих се до неговата страна на леглото и усетих мек плат да се рови в краката ми. Клекнах, вдигайки плата и осъзнавайки на леката светлина от утрото, че това бе риза. Бяла, мека, ухаеща на прекрасен и скъп, мъжки парфюм - риза. Веднага разбрах, че бе неговата. Значи някъде тук бяха и моите дрехи. Продължих с ризата в ръка да обхождам помещението, но не можех да открия нищо. Можеше да светна, но се страхувах, че с тези огромни прозорци, някой в отсрещните сгради може да ме види гол, а не исках отново да се увивам като мумия в завивката..както последния път.. И признавам си, това тогава беше грешка. Изпаднах в безизходица и реших, че трябва да облека ризата му. Не можех да стоя гол тук. А пък да изляза така, ми се стори още по-зле. Наметнах я и закопчах прилично всяко едно копче. Не беше прекалено голяма, но не беше и малка. Беше добре. Вярно, можех още веднъж да се побера в нея и щеше да е перфектно, но в сравнение с неговото тяло, моето бе миниатюрно. Отправих се по спомен към вратата и я открехнах, надниквайки. Чудех се къде ли може да е.. Може би в хола или в кухнята? Реших да проверя. По коридорите беше супер тихо и по този начин, можех да чуя дори дишането си. Притесних се, че може би съм сам, а дори не знаех къде са ми дрехите. Това не беше особено добре, ако исках да си тръгна. А предполагам след изпълнението на желанието му, това нямаше да е проблем, нали?