Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

18

  Нямах си и на представа какво прави той все още във фирмата, макар да бе почти един сутринта. Нямах си и на идея какво щях да сторя, когато го видя. Не знаех дали той ще иска нещо повече, или просто ще поговорим, но като се замисля, кога сме говорили като нормалните хора? В малкото случаи, в който го правехме, по-скоро се карахме, спорехме, той заповядваше, а аз послушно изпълнявах, дори не знаейки защо. Това ме накара да се замисля. Защо продължавам да го слушам? Защо му простих за отвратителното държание, защо той се държа толкова странно на интервюто и защо ме последва, макар да бе ясен с тона и презрението в думите си? Може би не мислеше това, което говореше, или просто обичаше да остава скрит относно емоциите, чувствата и мислите си. Може би го провокирах по някакъв начин и това не му харесва. може би се чувства застрашен.. Застрашен? От мен?

Боже, бях толкова неспособен да му сторя каквото и да е. Нито можех да го ударя, нито можех да му отвърна подобаващо, нищо не можех да направя. Той отблъскваше всеки мой опит преди да се опитам. Сега осъзнавах, че той всъщност ми действаше много разсейващо. Това ме плашеше толкова много. Имах чувството, че каквото и да сторя срещу него, щеше да бъде нищо в сравнение с това, което той може да ми причини.

И не, не говорех за физическа болка. По-скоро за сърдечна, ако можеше така да се определи тъгата, която щеше да последва след това.

Не исках да мисля за това в момента. Разсейвах се, а не трябваше.

Когато огромната сграда се разкри пред лицето ми, можех да видя колко величествена всъщност изглеждаше вечер, когато цялата бе осветена. Някъде там горе, той стоеше и ме чакаше, може би пиеше уиски, както винаги, или просто бе заровен из документи. А може би..мастурбира? Господи, защо мисля за нещо подобно?!

Разтръсках глава, но колкото и да го правех, не можех да спра да си представям това, което би могъл да прави и начинът, по който би го правил.. Осъзнавах, че се възбуждам при самата мисъл и това ме притесни още повече. Ако не искаше секс, тогава какво?

Паркирах и слязох, заключвайки колата си, като се отправих към входа на сградата. Изкачих огромните стъпала преди да вляза в Ким Спрингс. На информацията стоеше младо момче с охранителна униформа и оглеждаше малките екранчета в ляво от него. Под очилата му се криеха прекрасни, зелени очи, които наистина ме възхитиха. Малко по-късно осъзнах, че момчето ме гледа изненадано, а аз мълчах срещу него, вгледан в необикновено зеления цвят на очите му.