Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

6.

Спомените от снощи ми се губеха. Имах чувството, че съм сторил нещо отвратително..нещо, което не трябваше да правя. Нещо, което ми убягваше. Чувствах тялото си леко схванато, а главата ме болеше страшно много. Стиснах очи и отново бавно ги отворих. Бях легнал по корем и се бях сгушил в мекия плат на завивката. Миришеше толкова хубаво..толкова различно от моите завивки, което ме навя на мисълта, че не съм си у дома. Знаех едно - помещението бе осветено и това дразнеше очите ми. Помръднах ръката си, стискайки завивката около пръстите си и изпъшках в опит да се изправя. Сякаш главата ми тежеше цял тон. Изпъшках отново и бавно седнах в леглото, когато усетих студа, който ме прониза. Погледнах към тялото си и..аз..бях..полу-гол. Повдигнах завивката и видях, че съм само по боксерки. Свих вежди и облизах сухите си устни. Огледах се. Всичко ми бе толкова познато и същевременно толкова далечно. Някъде в съзнанието ми изникна мигът, в който бях влачен към тази спалня от.. ПО ДЯВОЛИТЕ! Стиснах завивката пред гърдите си и моментално се разсъних. Започнах да се оглеждам панически из стаята, но тя беше празна. Изпитах страх, който ме разтресе. Нима..Господи, какво съм сторил снощи? Не помнех почти нищо. Сякаш събитията от снощи се бяха изпарили завинаги. Знаех само, че сега стоя сам в спалнята на Ким Джонгхюн и съм само по боксерки. Бях гол, за Бога!

Чувствах, че съм сторил нещо, или..че той ми е сторил нещо, макар да не се чувствах по-различно от предишните дни. С изключение смутът, който сега ме обгръщаше. Реших да намеря дрехите си и просто да си тръгна, да изчезна, дори без да разбере онзи човек. Никога повече да не се явя и да оставя нещата такива каквито са. Изправих се, като увих нескопосано завивката около тялото си. Краката ми усетиха мекия мокет, който бе разстлан из цялата стая и едва сега успях да видя подробно това помещение. Гледката беше същата, каквато и в хола. Приближих се бавно към огромните прозорци и издишах, когато лекият полъх отвън проникна иззад отворения прозорец. Кожата ми настръхна и аз притиснах завивката още по-силно към гърдите си. Усещах гърба си гол, но наистина се чувствах замислен, гледайки града. Бях убеден, че е забързан, както всеки ден, но от тук не можех да видя това. Не можех по никакъв начин да усетя тази натоварваща подробност и това ми хареса страшно много. Обърнах се, като продължих да търся дрехите си. Обиколих стаята и банята, когато ми хрумна, че може би са в някой от гардеробите. Бе странно да бъдат там, но честно казано, вече очаквах всичко. Отворих първия и пред мен се разкри гледката на десетки костюми. Повечето бяха черни и сиви, което отново ми напомни на очите му. Явно този мъж обожаваше този цвят..странно. Лично аз бих предпочел по-цветните неща. Може би затова не се разбирахме добре. Две пълни противоположности, напълно несъвместими по какъвто и да е начин. И слава Богу.