Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

8.

Знаех си, че ресторанта от вътре, ще изглежда дори по-добре, отколкото отвън, но не предполагах, че ще остана без думи заради прекрасното оформление. Имаше толкова изискан, но и старомоден вид. Беше положено в центъра на Сеул, където идваха всички богати прослои. Това го правеше толкова специален. Сега аз стоях в началото на огромната зала, отворил уста и изглеждах толкова никакъв, макар да се постарах да изглеждам добре. Почувствах се тъпо и бях решен, че просто трябва да се обърна и да напусна това място. Не можех да остана. Настроението ми бе потъпкано до толкова, че бях сигурен, че събирам погледите върху себе си. Тогава го видях..стоящ в една от крайните маси, но толкова забележим. Всичко около него лъщеше, пръскаше чар и..тази усмивка.. Усмихваше се на сервитьорката, очите му блестяха. С лек, нежен жест, й подаде менюто. Забелязах, че бе поръчал червено вино. То изглеждаше наистина прекрасно от разстоянието, от което го виждах. Чак ми се прииска да се приближа, само за да се убедя, че е от стара реколта и струва една моя заплата..дори след повишението. Преглътнах, щом погледът му ме прониза. Почувствах се като под нож. Така, сякаш щях да се прекърша и да се свлека като разтопена гума в краката му. Можеше ли само погледът му да ме кара да се чувствам така?

- Господине.. – обърнах рязко глава, изненадан от неочаквания глас. Мъж с лек мустак ме гледаше с мила усмивка. Бе облечен в елегантен, черен смокинг, а на ръцете си имаше бели меки ръкавици. Правеше ми знак.. – Сам ли сте? Маса за един?

Миг тишина, в който осмислях всичко.. Не знаех какво да кажа. Всъщност знаех, но нямах смелостта, или просто не намирах думите. Докато не усетих ръка на гърба си. Тогава тотално спрях да мисля.

- Той е с мен – гласът му бе като мелодия, която ме накара да го последвам, след като упражни лек натиск над гърба ми.

Последвах г-н Ким като кученце до масата, след което той отмести ръката си и аз се почувствах някак празен. Той дръпна стола, за да мога аз да седна, което бе толкова ненужно. Имах чувството, че събирам погледите. Сведох глава и стиснах юмруци, овладявайки емоциите си. Почувствах се толкова засрамен. Чух въздишка и с периферното си зрение го видях как се приближава. Сложи ръце на раменете ми и ми прошепна:

- Успокой се, Кий..само ние двамата сме. Помни..други няма тук.

- Де да бе така! – прошепнах. Бях сигурен, че сега се усмихва с неговата усмивка тип „плейбой".