Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

19

  

    Ръцете му се спуснаха по тялото ми и нетърпеливо измъкнаха ризата от панталона ми, пъхайки ръка под нея. Усетих студения му допир и преглътнах, опиянен от докосването му. Мисля, че никога нямаше да свикна с това..с неговите докосвания, с неговите промени на характера и цвета на очите. Може би и това ме привличаше така открито и безпристрастно. Исках да направя същото с него, да разкъсам останалите закопчани копчета на ризата му и да я захвърля, впивайки устни в гърдите му, но се страхувах..страхувах се, че това няма да му хареса, че аз..ще покажа някакъв вид доминантност. По- добре беше да не рискувам. По- добре бе да запазя мислите си за себе си, за да не го предизвикам по някакъв начин.
Надигнах се на пръсти, желаейки да го целуна, но той ме спря. Избута тялото ми, оглеждайки ме като хищник, след това вкопчи пръсти в косата ми и ме целуна. Толкова страстно, че се разтопих. Нетърпелив и превъзбуден, вкопчих пръсти в бялата му риза и я издърпах. Чух звука от скъсани копчета, но не можех да мисля за нищо друго, освен за устните му, които продължаваха доминантно да ме целуват и за тялото му, което ме разгорещяваше. Прокарах ръце по гърдите му и той се отдели рязко, стискайки китките ми. Изстенах и свих очи..
- Какво правиш? – по-скоро ми се скара, отколкото да ми зададе въпрос. Преглътнах притеснен и го погледнах.
- Исках да ви докосна..
- Знаеш, че не харесвам това, Кий. Искаш да стана лош, нали? Харесва ти да съм лош, нали, Кий?
Сведох поглед, а той, както винаги, повдигна главата ми и отново ме целуна. Вдигна тялото ми толкова лесно, сякаш бях перце и стисна ръцете ми зад гърба ми, спирайки моя опит да обвия врата му. Не можех да обясня чувството на жажда за още. Той ме подлудяваше..
Приближи ни до огромния диван и рязко пусна тялото ми, отделяйки се от мен. Свали ризата си и откопча панталона си, като отново ме обхвана за ръце. Очаквах да ме накара да сторя всичко, а аз бях сигурен, че щях да го направя без задръжки. Обикновено той бе този, който изгаряше и бе нетърпелив, но сега..сега аз бях с тези симптоми. Свалих ръце по тялото си и откопчах своя панталон, докато го гледах как се облизва хищнически. Преглътнах и обхванах края им. Изпитах срам от това да ги сваля, докато той все още видимо се наслаждава на гледката.
- Свали ги, Кий – заповяда и аз затворих очи, смъквайки ги рязко. Повдигнах глезени, за да ги изхлузя от краката си и обвих ръце около голото си тяло. Побиха ме тръпки. Бях толкова засрамен, макар да желаех предстоящото. Просто начинът, по който ме гледаше и изследваше..ме възбуждаше прекалено много.
Г-н Ким се приближи, като прокара пръсти по врата ми и ги спусна бавно надолу. След всяко негово докосване изгарях, разтапях се, кожата ми пареше, трепереше, потеше се. Той бе способен да ме превърне в прах.
Студената му длан обви кръста ми и рязко ме издърпа към себе си, позволявайки ми да усетя ерекцията му. Поех си дъх, усещайки и прекрасния му парфюм. Кожата му плачеше да бъде захапана, целуната, докосната, наподобявайки моята собствена. Сега, след като знаех защо прави всичко това, гледах на него по различен начин. Той не бе виновен за това, което му се бе случило, не заслужаваше нищо от това и аз исках да му покажа, че наистина разбирам всичко прекрасно, но как можех да го сторя след като той не ми позволяваше по никакъв начин.. Изпаднах в транс от тялото му допряно до моето и загубих следата на ръката му, но знаех, че е още там. Можех да бъда сигурен в едно - той бе също толкова нетърпелив, колкото и аз.
- Г-н Ким.. – прошепнах, при което той обхвана лицето ми с ръка и повдигна погледа ми към своя собствен.
- Кога ще ме наречеш Джонгхюн? Трябва ли да моля за това?
Не знаех какво да му кажа. Очаквах да ме "зашлеви" с поредната си перверзна и откровена мисъл, но той бе просто любопитен. Не се чувствах готов да го наричам по име, макар той да го правеше от доста време. Имах чувството, че всичко можеше да промени смисъла си, а и той бе мъж, чието фамилно име предизвикваше повече възхищение и интерес от личното му.
- Ще те накарам да ме наречеш по име, Кий – и в следващата секунда отново ме повдигна и седна на дивана, оставяйки ме да се настаня в краката му.
Изчервих се, усещайки ерекцията му срещу своята, изчервих се от наглите му ръце, които се прокарваха под боксерките ми, изчервих се и след като той вкара един от пръстите си. Извиках, след като добави втори. Опитах се да мисля за нещо, което да ме разсее от нуждата да викам, но не можех да се съсредоточа върху нищо друго, освен пръстите му в мен. Изстенах и извих леко гръбнака си, опитвайки се да поема още от тях, а той просто се наслаждаваше. Устните му засмукаха едното ми зърно и аз извиках от неочакваното действие. Протегнах ръце, за да обхвана прекрасната коса, но се спрях, осъзнавайки каква грешка щеше да бъде това. И въпреки това, нямаше така лесно да се откажа. Впих нокти в облегалката на дивана зад неговото тяло и просто..стенех и треперих. Малко по-късно, той изкара пръстите си и свлече боксерките ми агресивно, пускайки ги до нас. След това усетих само влажния му член по дупето си и как бурно навлиза в мен. Поех си рязко дъх, опитвайки се да свикна с новото чувство и стиснах още по-силно тапицерията. Кокалчетата на пръстите ми побеляха, а гърдите ми щяха да се пръснат. Започнах да се задъхвам, опитвайки се все още да не стена. Притеснението, че сме в кабинета му ми подейства като шамар и аз нервно започнах да шавам.
- Г- н Ким..ние сме..в кабинета ви. Ами ако..някои – извиках и стиснах устна между зъбите си.
- Штт, Кий.. Само ние сме – след това стана по-агресивен. Стискаше дупето ми, хапеше врата ми, облизваше гърдите ми и пак захапваше плътта ми.
Макар да се опитвах, не можех дълго да прикрия колко много ми харесваше всичко. Захватът ми над дивана се затягаше всеки път в тон с тласъците му. Не можех да спра да стена, прикован в тялото му. Усещах гърдите си върху неговите, осъзнавайки, че по някакъв начин всъщност го докосвам. След това всичко ми се загуби..
- Господиии!! – извиках силно и рязко избутах ръце от облегалката, обвивайки плътно врата му и забивайки лице в ръцете си. Очите ми се насълзиха от прекрасното чувство, а някъде далеч осъзнах факта и че го докосвам. Тялото му се напрегна, а ръцете и движенията му станаха по-буйни. Дишането му отекваше в ушите ми..
- Кий – изръмжа и удари дупето ми. Извиках и затегнах хватката си. – Защо никога не ме слушаш, по дяволите?! – изстена в края на изречението си и плъзна длан по гръбнака ми, галейки го. Бе толкова ново и приятно..усещането на пръстите му по този начин. Можех да свикна с това. Ароматът около врата му беше още по-наситен и това ми хареса толкова много. Чувствах се странно радостен от това, че го докосвах по този начин и същевременно не знаех какво да очаквам след това от негова страна. Но сега можех само да се наслаждавам на момента.
- Господи...г-н Ким.. – изстенах пак във врата му и свих вежди, стискайки още повече очи. Представих си се отстрани и се засрамих от себе си до толкова, че се изчервих отново.
Малко след това дойде и финалът ми.

***

Стоях все още вкопчен във врата му, страхувайки се, че ако го пусна, повече няма да го докосна. Страхувах се и от реакцията му, рискувах толкова много с това. Плашех се от предстоящото, плашех се и от момента, в който той просто ще ме пусне и аз ще трябва да си тръгна. Далеч по хоризонта над сградите, първите лъчи на слънцето започваха да се показват. Това означаваше, че бе може би около 5:40 сутринта. След час бях на работа, но точно в момента, можех само да мисля за мръсотията по себе си, за тялото под моето и за времето, в което никой от нас не каза нищо. Бе толкова странно, но и приятно.
И когато усетих отново пръстите му по гръбнака си, осъзнах, че той също се държеше странно. С нежелание се отделих от врата му, отпускайки ръце и плъзгайки ги по раменете му. Очите му бяха втренчени в лицето ми, докато аз се опитвах по някакъв начин да избегна очния контакт с тях. И въпреки това..щеше да бъде някак детинско. Погледнах го продължително. Отново бе като камък, не показващ грам емоция. Може би бе ядосан, разярен, макар да не го показваше..можеше да е всичко.
- Сутрин е – казах очевидното, за да започна някакъв вид разговор. Ъгълът на устата му се изви леко, което ме накара малко да си отдъхна.
- Знаеш ли, Кий..това е първата сутрин, която прекарваш с мен – вгледах се в лицето му и кимнах, досещайки се на къде точно бие. – Ти ме докосна, Кий – отвърна рязко, сменяйки темата и аз преглътнах, като се усмихнах леко засрамено и притеснено.
- Съжалявам, г-н Ким. Просто..беше неочаквано..
Той обви ръка около врата ми и придърпа главата ми за целувка, след което отвърна просто..
- И още как! Определено беше неочаквано. Защо трябва да си толкова непослушен? Това винаги ме възбужда и искам още..
Засрамих се отново и леко стиснах раменете му, предизвикан от импулса на слабост. Винаги в неговите ръце, аз бях като жертва и винаги попадах в капана му.

***

След часq г-н Ким ме откара до дома ми, като ми обеща, че ще изпрати човек, който да докара колата ми. Малко преди да тръгне, ми съобщи новината, че довечера ще мине да ме вземе. Това ме остави странно нетърпелив. Влязох тихо, качвайки се в стаята си. Беше почти 7:30, а Оню не бе в кухнята, така че просто реших, че се е успал. Почуках на вратата му, като не получих отговор. Въздъхнах и отворих..
- Ставай, поспа.. – дъхът секна в гърлото ми, когато в леглото му се размърдаха той и Темин. И двамата бяха голи, покрити с един тънък чаршаф и впити един в друг. Бузите ми порозовяха и се почувствах толкова тъпо. Рязко излязох и затворих вратата, поставяйки ръка на устата си. Господи!! Оню и Темин??!

)3?