Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

15

   

"Дзън.."
„Дзъъън.."

Очите ми се отвориха веднага, след като разпознах от къде идва този странен и дразнещ в момента ушите ми звук. Повдигнах глава и немощно видях вибриращия телефон на леглото до мен. Протегнах се нескопосано, вдигайки го и обхващайки главата си с другата си ръка, докато се преобръщах по гръб.

- Ало – казах тихо и преглътнах, опитвайки се да навлажня сухото си гърло.

- Хьонг..добре ли си? Не си дойде отново и наистина се притесних! Защо едва сега си вдигаш телефона?

- Какво имаш предвид? – попитах неразбирайки думите му. За какво изобщо говореше Оню? Къде да съм бил и как така не съм си чул телефона..?

- Хьонг! Звъня ти за..не знам, може би десети път! Не знам къде си, но моля те, ела си скоро. Темин преспа у дома..

- Темин? Той какво прави у дома?

- Хьонг..ти до го доведе снощи. Не помниш ли?

Опитах се с всяка фибра на тялото си и с всяка гънка на мозъка си да осмисля думите му и да си спомня всичко от вчерашния ден. Огледах се и осъзнах, че се намирам пак в онази стая, в която се събудих и предния път. Спомените от извратената нощ с г-н Ким и споменът за вечерята у дома с Темин ме удариха като камион и аз ахнах, опитвайки се да открия Ким Джонгхюн с поглед, макар някъде дълбоко в себе си да бях убеден, че той отново нямаше да бъде тук. Естествено. Трябваше вече да съм свикнал, нали?

- Хьонг? – чу се вик от слушалката и аз кимнах, сякаш Оню щеше да ме види.

- Не се тревожи за мен, ще се прибера до час. А относно Темин - нека спи, докато дойда.

- Добре..щом казваш.

Миг след това връзката прекъсна. Въздъхнах и поставих лице в ръцете си, опитвайки се да не мисля за последните си спомени от вечерта. Чувствах тялото си доста отпочинало и това ме остави наистина изненадан. Имайки се в предвид какво стори онзи мъж с мен снощи..и колко възбуждащо и болезнено бе едновременно. Облизах устните си, припомняйки си и свирката, която той си направи сам с помощта на МОЯТА уста.. Естествено, та аз не можех да мръдна изобщо! Ах..защо на мен трябваше да се случва всичко това?

Паднах отново назад, завивайки се през глава и издишайки тежко. Странно защо из завивките се носеше аромата на неговия парфюм. Знаех пределно ясно, че това не беше неговата стая, което ме остави страшно любопитен. Постоях така още малко и се отвих, срещайки облеченото си тяло.. Какво по дяволите? Тези дрехи не бяха мои! Аз дори не нося червено, какъвто цвят бе блузата ми в момента. Изправих се и с неуверени крачки напуснах празната стая. Бях може би на около три, или четири врати разстояние от хола и тъй като вече наизуст знаех този огромен коридор, без проблем се отправих на там. Бях почти сигурен, че той е там и стои вгледан отново в чашата си с уиски, или просто блуждае на някъде из стаята със своите перфектни, опияняващо-сиви очи. По дяволите, този цвят и всичко в този мъж, което ме караше да настръхвам! Страхувах се, защото наистина осъзнавах до къде бях стигнал и какво бях позволил да се случи. Освен употребата на тялото ми, сега той владееше и сърцето ми, а дори не го знаеше. Дори аз не го знаех до вчера. Как щях да се справя с всичко това? Може би за него секса беше забава.. За мен също..до мига, в който нагледно осъзнах, че не мога без г-н Ким. Почувствах се загубен в мислите и чувствата си и се упрекнах за поредния път, в който оставях сърцето да ме подлъже. Винаги се измъквах преди да бе станало по-лошо..преди да се бях вкопчил в човека и преди да бях загубил разсъдъка си в опит да го имам. Но сега..знаех, че бях загубил играта..и това ме плашеше.