21-край

1.6K 123 45
                                    

Опааа хора, то това било последната глава....Лол кога стана време..бях си наумила да ви предупредя поне глава, две преди това, а какво стана пак. Ами..да...това е финала. Тенкс на всичко, които го четяха и коментираха. 


*

  След ужасното преживяване, не смеех да му кажа нищо. Стоях, впил крака в гърдите си и стиснал дебелия пуловер, с който бях облечен. Гледах в една точка срещу себе си, а мекото и скъпо, спално бельо под мен, дразнеше наранената кожа на дупето ми. Сърцето ми още тупкаше в своя тъжен ритъм, а тялото ми още трепереше от студа, който разсичаше стаята. Очите ми не спираха да сълзят вече два часа. Вечерта навън напредваше. Чуваше се само стенният часовник над главата ми и тежкото дишане на г-н Ким, който стоеше с гръб към мен, взирайки се в огромния град насред хоризонта. Тишината ме съсипваше бавно, а нервите в тялото ми бяха опънати на макс. Не знаех за какво си мисли, какво чувства, как ще реагира. Не му говорех, а той на мен също. Съжаляваше.. За какво можеше да съжалява той? Все пак единственото, което получи след като ме удари бе ерекция. Още не проумявах начина, по който се възбуждаше, още не проумявах колко безчувствен трябваше да бъде, за да ми го причини. Още усещах ударите, болката по кожата си и стягах тялото си, когато той помръднеше макар леко. Страхувах се. Осъзнавах го, но не можех нищо да сторя. Той беше този, който трябваше да проговори, да каже все нещо в своя защита..ако изобщо бе възможно. Минути, след като въздъхнах отново, той се завъртя и ме погледна. Някъде в полумрака можех да видя блестящите му, почти черни очи. Като маслини, или черни дупки, поглъщащи те завинаги. Той се приближи и аз увих повече ръцете си около коленете, опитвайки се да не го гледам..

- Кий – прошепна и спря на сантиметри от леглото.

Тялото ми изтръпна, когато той седна в дясно от мен. Извих глава към прозореца, а когато пръстите му се заровиха в косата ми, инстинктивно и уплашено се отдръпнах, изскимтявайки. Тялото ми реагира на секундата, докато мозъкът ми започна да си съчинява всякакъв вид сцени, в които той ме удря.

- Моля ви..не повече – зарових лице в ръцете си и той преглътна, прокарвайки пръстите си по-навътре в косата ми. – Не искам повече – изхлипах и тялото ми се разтресе от хълцането ми.

- Няма да ти сторя нищо – прошепна той и миг след това ръката му напусна косата ми.

Fifty Shades Of GREY/boyxboy/Where stories live. Discover now