Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

16

Точно в момента, възглавницата ми беше нещо като опора, нещо, за което можех да се хвана и просто да се чувствам някак по-добре. В стаята ми беше тъмно, тъй като не бях мръднал от тук вече няколко часа и навън бе вечер. На няколко пъти Оню идваше, за да ми досажда, или просто, за да попита как съм. Изпращах го с едно „Добре".
Честно ли?

Не бях много добре. Не ме болеше нищо, не ми се гадеше, но се чувствах ужасно празен. Може би, ако свършех някаква работа, щях да се разсея, но дори с това не ми се занимаваше. Исках просто да си стоя, свит на леглото и вгледан през прозореца в светлините на града. Някъде далеч се дочуваха колите и хорските приказки навън, та за миг ми се прииска да бях там. Да се забавлявам, да не мисля за това какво чувствам сега, или какво ще чувствам утре. Всичко, което се случи, да си остане тук..

На няколко пъти се усещах, че мисля за Ким Джонгхюн. Чудех се какво ли прави сега и дали все още е ядосан, какъвто бе, когато ме остави пред дома. Не ми изглеждаше добре, но и да исках, нямаше как да му помогна, тъй като бе неразгадаем за мен. Не можех да му кажа нищо, тъй като не знаех как ще реагира. Объркваше ме с всеки лек жест, или движение на тялото си и наистина ме оставяше празен, без всякакъв вид мисли. Може би, ако се опитам да го забравя..

Толкова е трудно, за Бога! Как можех да го забравя просто така?!

Преди бях чел някъде, че когато изпитваш такива чувства се наричало „любов".

Не можех да приема, че е това. Не можех да се спусна по течението и да му призная всичко просто така.

Може би трябваше да му кажа да ме остави, но той дали щеше да ме послуша?

А аз дали щях да бъда доволен от това?

Въпроси и само въпроси.. Само си усложнявах живота.

- Хьонг – чух тихо почукване и измрънках нещо в отговор – Слез да вечеряш, моля те..

- Не съм гладен, Оню. Утре сутрин ще закуся.

- Но хьонг..лесно ти е на теб, нали? – след това стъпките му се отдалечиха.

Лесно? Де да беше..

На сутринта слязох долу, а миризмата на пържени филийки ме удари в носа. Устата ми се напълни със слюнка и нетърпеливо нахлух в кухнята. Оню тъкмо сипваше две чаши топло мляко и когато ме видя, се усмихна.