Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

4.

Бях измил зъбите си, може би около пет пъти след като се прибрах. Целият треперех от яд и имах чувството, че ще убия първия срещнат. Бях меко казано като момиче в цикъл и това беше адски лошо, защото, когато бях в гадно настроение, както сега, всеки съжаляваше. Още не можех да обмисля добре всичко. Наистина не очаквах това, което се случи. Знаех, че правя грешка да го следвам и съжалих за тази си глупава постъпка. Може би щеше да е добре да сторя нещо по въпроса. Да се оплача от него, да го съдя, да изтрия интервюто, зарязвайки повишението си, но мислейки рационално, осъзнах че наистина имам нужда от повишението. Парите напоследък бяха нещо необходимо и бях убеден, че занапред щяха да ми дойдат много добре. Не можех да си го позволя.

Не и заради човек като Ким Джонгхюн.

Господи, защо не спирах да мисля за случилото се?

Защо не можех да спра да усещам устните му върху своите?

Защо..защо човек като него има такива устни..толкова плътни, толкова розови, оставящи толкова сладък вкус върху моите?

Проклех се на ум за собствената си наглост да изпитвам удоволствие от това.

И макар, че го имаше, срамът и унижението бяха по-силни. Не можех да оставя нещата така..или пък можех?

Най-добре, може би, щеше да е да забравя. Така нямаше да се налага да се ядосвам, а и човек като мен с моите способности нямаше шанс пред човек като него.

Богатите му и опитни адвокати щяха да ме съсипят.

А, ако той бе кучи син, за какъвто го мислех действително, можеше да ми вземе всичко..дори Оню.

Тази мисъл ме накара да настръхна, накара ме да изпитам страх от нещо подобно и тотално ме убеди в това да не предприемам нищо,

Хайде Кибум..просто забрави! Публикувай статията си и бъди доволен от свършената работа. Та ти жертва толкова много вече! Не се отказвай!

Бях сам в апартамента и сметнах за необходимо да се обадя на списанието, в което работех. Исках всичко да свърши възможно най-бързо. В крайна сметка идеята беше следната: Статията се публикува и Ким Джонгхюн остава някъде назад в моя живот.

Някъде назад, без привилегии и преди да успее да се вплете прекалено много в мен.

Намерих номера лесно, тъй като бе на бързо набиране. След второто позвъняване получих отговор: