Fifty Shades Of GREY/boyxboy/

2.

Този мъж ме дразнеше изключително много. Не беше само обликът му, класата, която показваше, сякаш ми се надсмиваше, а най-вече самоуверените му думи. Останах втрещен за част от секундата, за да мога да асимилирам какво точно ми казва той. Чувствах тялото си изпънато като струна, като готвещо се за удар и същевременно се чувствах толкова уязвим. Макар сега да стисках тефтера пред гърдите си, бях сигурен, че можех да го изпусна мигновено. . Той да не би току що да ми каза, че е гей и че..че.. Какво, по дяволите, имаше предвид под думата удоволствие?! Добре, не бе като да не знам какво искаше да каже, но в никакъв случай не бях дошъл за това. Продължаваше да ме гледа с онзи сив поглед, а след последната дума зениците му се разшириха и приеха метален блясък, сякаш виждах парче метал да плува в тях. Бе толкова опияняващо, колкото можеше да бъде едно 10 годишно вино. Осъзнавах, че го гледах втренчено прекалено дълго, но бях като закован за стола и не смеех да помръдна. Пръстите ми стискаха тефтера толкова силно, че посиняха, а устата ми стоеше отворена вече може би 5 минути. Не посмя повече да се обади, най-вероятно ме изучаваше или..ми се присмиваше. Бе трудно да разгадая погледа му, особено след като лъчите на слънцето почти ме заслепяваха. Психиката ми бе клатеща се, а той дори не показваше малкото възпитание, за да спре да ме гледа толкова..гладно.

- Добре ли сте Кибум? – Що за тъп въпрос бе това? Естествено, че не бях! Исках да стана и да му разбия перфектното лице, но това щеше да бъде прекалено.

- Трябва да вървя – изръсих накрая като се изправих и обърнах с гръб. Вратата ми изглеждаше толкова привлекателна, колкото и отвратителна, когато влязох.

- Уау..наистина бе бързо интервю! – Не отвърнах нищо, а само отворих рязко огромната врата, изричайки на един дъх:

- Ще видите статията след три дни в списанието. Не се безпокойте, ще бъде в прилично състояние. Далеч от това, което вие предполагате! – затръшнах след себе си, чувствайки се раздразнен и подминах секретарката без дори да я погледна. Почти разбих копчето на асансьора, имайки онова усещане, че ще бъда сграбчен и спрян, но едва ли той би сторил нещо толкова..първично спрямо непознат.

Момчето отново ме посрещна, както преди 30 минути и без дори да му кажа натисна копчето за партера. Щом асансьора издрънча му се поклоних. Господи! Само от погледа му разбрах, че ме разбира перфектно. Явно всеки досегнал се до този мъж излиза различен. Качих се в колата си, хвърляйки тефтера на седалката до мен и подпрях глава на кормилото.