strong | camila cabello and harry styles

1.Позволих им да ме използват✔

-Нужно ли е мамо!-попитах с жален глас за стотен път.

-Да Мелинда.Тази работа ми трябва и точка.-повиши ми тон, нещо което найка ми рядко си позволяваше.
Нямаше смисъл, а и нямах смелост да и кажа, че не искам да заминавам.Пък и какво можеше да промени моето мнение нейното решение?Нищо.

Сложих последният си куфар в багажника на колата и се качих на мястото до шофьора.

Името ми е Мелинда Колинс.На шестнайстет години съм и живея в Лондон.
Преди няколко седмици на майка ми ѝ бяха предложили работа в Лос Анджелис като хирург в частна болница.Доста се двоумеше дали да направи такава голяма крачка, но накрая решението беше взето.
Местехме се!

Никога не съм била социална, защото така и не можах да се впиша сред връстниците си.Не обичах да съм център на вниманието или пък да ходя разголена, както обикновено правиха момичетата от класът ми.Чувствах се самотна през повечето време.Някой от съученоците ми дори си позволяваха да ме убиждат.Но разбира се, аз нищо не правех.Търпях и търпях.

Не бих казала, че имам приятели, по скоро познати, с който понякога се движех.Или нека го кажа така.
Анабел и Скайлър ми звъняха, излизахме за малко и аз се прибирах отново в дома си с домашните, който те ми даваха да им напиша.Нямах нищо против и без това запълвах свободното си време, което впрочем си беше в изобилие.

Стигнахме летището.
Мама отиде да плати билетите,а аз седнах на близката пейка да я изчакам.
Мислех си, че Скайлър и Анабел ще дойдат.
Една част от мен се надяваше поне това да направят.

-Готова съм миличка.Това е твоят билет.-подаде ми една хартийка и тръгна напред.

Обърнах се и тръгнах послушно след нея.Качих се в самолета и си пуснах музика на слушалките.

Понякога се мразех ,че не мога да ѝ противореча.Мразех се, и че се оставях да ми се подиграт толкова дълго време.Проблемът ми беше,че не отстоявах собственото си мнение и осъзнавах че кмах проблем със самочувствието.
Мразех се и затова,че им позволих а онези двете да ме използват.