Лондон? Да!
Хари Стайлс? Да!
Лошо момче и добро момиче? О, да!
Заминава ли момичето? Заминава.
Връща ли се със самочувствие готова да им покаже каква е станала и да им срита задниците? Връща се!
Дотук с клишето да преминем към
по-интересната и заба...
-Елизабет!-измрънках с досада,щом червенокоската се изпречи на пътя ни с Хари в училищният коридор.
-Трябва да говорим Харолд.Имам нещо важно да ти показвам.
Извъртях очи,усмихнах се на Хари и ги оставих да говорят.Изобщо не ми беше до техният разговор.Телефона ми зазвъня.Беше мама.Говорихме само пет минути,защото щяла да влиза в операция.Казах и' че я обичам и затворихме.
Приближих се до група момичета.
-Хей Малиа, да си виждала Макс?
-Не,какво има?
-Нищо, просто сутринта го нямаше.Както и да е.-метнах вяло с ръка и продължих към шкафчето си.
Щом си взех учебника по Алгебра тръгнах към кабинетът тичайки,но се блъснах в някой.
-Мамка му внимавай къде ходиш!-извиках,изправяйки се.
Погледнах човекът пред мен.
-Внимавай де!-подсмихна се Найл,наведе се и ме вдигна за кръста.
-Съжалявам Найл, просто съм нервна.Сашо и Макс ги няма.Елена и брат ти също.
-Спокойно.-каза весело и ме гушна.
-Друсан ли си Хоран?-попитах,заради странното му държание.
-Да,да така е.-казах набързо.В какво се забърках...мислех, че е пиян.
Обърна се с гръб към мен и приклекна леко.Засмях се и скочих върху него.Добре че бях с по-дълга рокля.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Влезнахме в стаята в същата позиция.Всички насочиха погледите си към нас,а господина ни изгледа злобно. Найл ме пусна и погледът ми се засече с ядосаният на Харолд.
Какво ли му е казала онази кучка.
Седнах до Ариана и я побутнах леко по рамото.
-Какво?-попита троснато.
-Май някой ревнува.-засмях се тихо,а тя се изчерви леко.
Значи е истина.
Усмихнах се широко и я прегърнах през рамо.
-Той е само твой.
*** -Какво ти става мамка му?-ходих след Хари щом часовете ни свършиха.
-Бързам!-отряза ме и забърза крачка.
-Харолд!-изкрещях и приковах погледите върху нас.Той спря и се обърна към мен.
-Какво искаш?-погледна ме с...омраза?
Сърцето ми заби учестено.
-Какво има?-приближих се до него и се опитах да хвана ръката му,но той се дръпна.
-Не ме докосвай.Казваш ми, че ме обичаш,а чукаш най-добрия ми приятел?
-Ти нормален ли си?-изкрещях и му ударих звучен шамар в отговор,а той стисна юмруци и челюст.
-По-добър ли беше от мен,а?-извика отново.
-Харолд за какво говориш?-понижих гласът си и го погледнах в очите.
-Чукаш Найл.Чукаш шибания ми приятел нали?
След думите му останах с отворена уста.
-Така си и мислех.-процеди през зъби,обърна се и си тръгна.
-Мел.-прегърна ме Ариана в гръб.
-За какво говори по дяволите?-попитах тихо и прокарах ръка през косата си.
-Цялата гимназия говори,че се чукаш с Найл зад гърба на Харолд.Има и видео.
-Какво?-обърнах се към нея моментално. -Ари виж това е...
-Знам.Найл ми каза,всичко е наред скъпа.-усмихна се.
-Не е.Хари не ми вярва.-сълза падна от окото ми.
-Хайде да те разведрим.-каза и ме задърпа към изхода.Още щом излязохме забелязах Хари и Елизабет да се целуват на оградата.
Погледите ни се срещнаха.
Повечето биха си тръгнали,оставяйки се в ръцете на приятелката си да ги утеши,но това съм аз по дяволите!
С бърза крачка отидох до тях и дръпнах Елизабет от него.
-Шибаняк!-блъснах го в оградата. -Вярваш на слухове,а не на мен?
-Елизабет ми показа видеото!-изблъска ме от себе си гневно.
-Значи вярваш,че бих ти го причинила.Че с Найл бихме ти го причинили?Толкова ниско ли падна Стайлс.Да вярваш на шибаната кучка отново.
Обърнах се и тръгнах към Ариана,която ме чакаше на паркинга пред спортната кола.
Някой ме хвана за ръката и ме обърна.
-Обичам те.Вярвам ти и съжалявам.-прошепна Харолд и рязко ме дръпна към себе си в целувка.