Лондон? Да!
Хари Стайлс? Да!
Лошо момче и добро момиче? О, да!
Заминава ли момичето? Заминава.
Връща ли се със самочувствие готова да им покаже каква е станала и да им срита задниците? Връща се!
Дотук с клишето да преминем към
по-интересната и заба...
Бавно отворих очи и се изправих до седнало положение.Прозях се и разперих ръце.Потърсих Дерек с поглед,но бях сама в стаята.Претъркулих се и слязох от леглото.Обаче паднах върху Дерек.
-Какво събуждане!-простена чернокоското.
-Май някой е паднал от леглото а?-боцнах го по носа и се изправих.
-Колко е часа?
-Осем и десет.-разресвах косата си най-спокойно,когато: -Мамка му!Имам двайсет минути до първият час.Обличай се, че ще ме караш.
-Но първо ще се изкъпя.
-Оф по-бързо.
Добре...Десет минути,ще ми стигнат.Гримирах се за бързо,извадих си дрехи и обувки.Облякох се и накъдрих косата си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Осем минути,рекорд.-казах си в огледалото.
-Значи си добре?-появи се зад мен Дерек само с една хавлия,цялия мокър.
-Аз...не знам какво ми стана просто...Не знам мамка му.
-Мелинда успокой се.Всичко е наред,ела тук.
Обърнах се към него и го прегърнах много силно.Не мислех че случаен човек от клуба и то точно с фамилията Хейл ще стане толкова близък с мен
-Хайде,ще закъснееш.
Пусна ме и отиде да се облече.Аз пък си взех чантата с учебниците и слязох долу да го изчакам.
Мислих за случилото вчера.Май прекалих и ще трябва да им се извиня...и да им кажа.Крайно времем е да разберат истината.
-Мел?
-А?-разклатих глава,виждайки Дерек пред мен.
-Тръгваме ли?
Беше облечен с черни дънки,черна тениска и черно кожено яке.
-Да.-усмихнах се фалшиво.Не изках да му скапвам настроението още от сега.
Качихме се в колата и тръгнахме.
-Мерси,че ме докара.-прегърнах го и тръгнах към гимназията.
