Събудих се преди около час.
С Хари бяхме в някакво тъмно и миришещо на влага подземие,оковани с вериги и на всичкото отгоре бяхме в отделни шибани килии.
Знаех,че рано или късно нещо ще ми попречи да бъда щастлива.Аз и шибаният ми късмет.
Вече близо час наблюдавах обстановката.По средата на мазето имаше закачена,едва светеща крушка.Точно пред килиите ни с Хари имаше маса за мъчения,а под тъпата крушка стол.
Електрически!-изникна в съзнанието ми,карайки ме да погледна в ляво,където беше Харолд.
В какво те забърках?-сълза падна от окото ми,но аз я изтрих яростно.Изправих се моментално и започнах да дърпам металните вериги,заключени по глезените ми.
-Мамка му!-чух Хари и спрях с действията си.Обърнах се в негова посока,а той се държеше за рамото,стискайки зъби.
Опитах да се приближа до него,за да разбера какво има,но веригите бяха шибано къси.
-Хари.Хари добре ли си?
-Добре съм миличка.Просто леко одраскване.-насили се да се усмихне,но не му се получи.
-Хари,-в този момент вратата се отвори,а някакво здраво момче се появи.Маркъс.Заслиза по стълбите,а Хари някакси хвана ръката ми,преплитайки пръстите ни.
-Кой се е събудил?-засмя се мазно.Дойде до моята килия извади някаква връзка с ключове и напъха един в ключалката.
Влезе навътре към мен,а аз пуснах ръката на Харолд и му забих юмрук в корема и круше под брадичката.Потече му кръв от устната.
-Шибаняк.-извиках,а Хари се засмя.
-Грубо ли ще играем принцесо?-избърса кръвта от лицето си и ме хвана китката.
-Разкарай се от нея копеле.-Хари започна да рита и удря по решетките.
Направих опит да се промуша под краката му,но забравих за металните вериги и паднах под него.
Шибанякът се усмихна,а аз му забих звучен шамар.Усмивката му спадна,а през вратата влязоха още няколко момчета.Бяха млади?
Навряха се при мен в килията,а аз просто стоях на пода леко изплашена.
Погледнах към Хари, който беше свил юмруци и затегнал ченето си.Единият се наведе към мен и ме хвана за ръцета,а другите откопчаваха веригите.Ритах,виках и удрях,но накрая ме завързаха на масата,като преди това съблякоха дрехите ми.Бях само по шибано бельо.
-Копелета!-извиках им,опитвайки се да се освободя, но болка прониза крайниците ми.
-Принцесо сега ще видиш какво означава здраво чукане.Учи се Стайлс.-засмя се онзи първият,а аз погледнах към Хари,който беше побеснял.Блъскаше и риташе решетките,но нямаше полза.
-Оставете я!-изкрещя.Мамка му всичко е толква прецакано.
-Но ти ще заемеш нейното място.Избирай.Ти или тя.-усмихна се подло Маркъс,а очите ми се разшириха от ужас.
-Няма да чукате гаджето ми!-извиках ядосана и направих порефен опит да издрърпам ръцете си.Неуспешен.
-Че кой говори за чукане?-обади се друг със леко страховит глас.
Погледнах към него и забелязах,че държи камшик в ръцете си.-Става!-каза студено Хари.
-Какво?Не!Не, пуснете ме.Не го правете.
Хвърлиха ме в килията ми и заключиха.Замъкнаха Хари нагоре по стълбите. Единственото което успяхме да си кажем беше обичам те.
Author note:
Какво мислите,че ще стане с тях двамата?Ще се радвам ако споделите мнение и мисли за по нататък.
YOU ARE READING
strong | camila cabello and harry styles
FanfictionЛондон? Да! Хари Стайлс? Да! Лошо момче и добро момиче? О, да! Заминава ли момичето? Заминава. Връща ли се със самочувствие готова да им покаже каква е станала и да им срита задниците? Връща се! Дотук с клишето да преминем към по-интересната и заба...