Лондон? Да!
Хари Стайлс? Да!
Лошо момче и добро момиче? О, да!
Заминава ли момичето? Заминава.
Връща ли се със самочувствие готова да им покаже каква е станала и да им срита задниците? Връща се!
Дотук с клишето да преминем към
по-интересната и заба...
Отворих бавно очи и огледах стаята в която се намирах.Приличаше на лекарски кабинет.
-Здравей миличка.-до мен дойде жена на около 30 и ми се усмихна топло.
-Какво стана?Колко е часа?Къде съм?
-Не ставай окей.А на въпроса ти,ами в момента е 15 и 30 и си при мен,медицинската сестра в училище.Освободих те от учебните ти занятия. Мила какво се е случило?Много ли се натоварваш,стрес или наркотици?
-Длбре съм.-изправих се и започнах да си обувам белите обувки,нарамих раницата си на едно рамо и излязох.
Извадих телефона си,за да звънна на Дерек.Имах доста пропуснати,но онова от блокираноя номер привлече вниманието ми.
Естествено първо отворих скритият номер и не се изненадах изобщо.Знаех че имаше нещо гнило.
-Как си секси?-весело попита Дерек.
-Слушай сега.Нали помниш от къде ме взе миналият път?След двайсет минути те чакам пред гимназията ми,после отиваме там,имаме спешна работа.
-Няма здравей, няма как си.Тц тц...
-Дерек!-казах през зъби.
-Нека са трийсет.
С това разговорът ни приключи,а аз се запътих към тоалетната, в която видях ония странен тип.Все трябваше да е хвърлил шибаната спринцовка някъде и смятах да я намеря.
Така се и оказа след половинчасово издирване.Иглата беше хвърлена в кошчето за боклук,но пред дамските съблекални.Извадих го и го сложих в найлоново пликче.
Щом излязох през портите на гимназията по изкуства видях Харолд и Елизабет де се натискат на колата му.Стана ми тъпо.
За мой късмет до тях беше спрял и Дерек.Въздъхнах.
Запътих се гледайки право към Дерек,излизащ от колата си.Изглеждаше толкова плашещо.О боже,какви ги дрънкам.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
