strong | camila cabello and harry styles

60.Тогава какво правиш още тук?С мен?

През цялото време краката ми трепереха.Не можех да се спра, а фактът, че навсякъде беше тъмно не ме успокояваше особенно.Господи къде ми беше акъла, когато се съгласих да дойда?

А да,сетих се!

Исках да забравя за шибания Стайлс.За скандалите по рано.

-Беше страхотна.Песента на Шон ти пасна идеално.-заговори ме Хари, прехвърляйки ръката си през рамената ми.

Ококорих очи.Колко да си тъп, че да не схванеш.

-Стайлс..-отдръпнах се от целувката.
-Престани, песента беше за теб разбираш ли?Просто няма да се получи между нас.

-Какво?Ти сериозно ли?-повиши ми тон.
-Ами вечерта в клуба?

-Харолд не ми крещи.Бях пияна и много добре го знаеше.И не се прави че ти пука.Изобщо някога заинтересува ли се от мен.Знаеш ли..онази история ми звучи нелепо.Какво намери в мен тогава?А?И ако е истина, защо тогава ми прееба живота и го начрави ад, защо?

-Осъзнай се!-хвана ме за китката.Избута ме към шкафчетата и ме притисна с тялото си.Дишахме тежко и гърдите ни се допираха.
-Какво говориш?

-Истината Стайлс.-отново повиших тон и го блъснах назад.
-Звучи толкова абсурдно не смяташ ли?

-Тогава какво правиш още тук?С мен?-изкрещя и стегна челюстта си.Дойде до мен и заби юмрукът си в шкафчето до главата ми.Всичко стана толкова бързо.

-Махам се!-изкрещях след секунди и го подминах.Хвърлих по един убииствен поглед на 'публиката' и тръгнах към изхода.Трябваше да изпуша една цигара и да се успокоя.

Звучи толкова шибано знам,но трябваше да го разкарам по някакъв начин.Найстина не мислех това което му казах че е съсипал животът ми.Отдавна му простих.

Чух шум не далеч от мен и рязко се обърнах.По дяволите трябваше ли да идвам сама?Може би трябваше да изчакам момчетата.

-По дяволите!-изкрещях, ритайки листата по земята.

Нямах телефон, бях го разбира в шибаната стена, щом чух името на Нат, разбира се.Бях сама в гора пълна с шибани наркопласьори.

Отново същият шум ме извади от мислите ми.

Изобщо имаше ли смисъл след като всичко беше в мрак?

-Кой е там?-извиках, опитвайки се да различа силуетите от тъмнотията.Нищо не стана.

Сърцето ми биеше силно в гърдите.

Къде ми беше ума да идвам сама да проверявам, след като момчетата трябваше да ме придружът.
Но не.. естествено че ще ги зарежа, защото бях полудяла, заради скандалът със Стайлс и ще тръгна сама.

-Ем Грег ни се обади и каза че трябва да проверим дали съществувала някаква организация в гората извън градът.Купували от нашата стока и я представяли за тяхна.-подаде ми пистолет.

-И какъв е проблема?-изсъсках и си дръпнах от цигарата.Не ми беше до това сега.

-Проблемът е, че слагат вещество с което тровят хората.Отиваме ли или какво?-обади се Максим със заядлив тон.Какво по дяволите им става?Или аз нещо не съм добре или цял ден ми правят намеци.

-Проблем ли имате нещо?-повиших тон.

-Гората покрай главният път извън града.До орънжериите, онея изпочупените.-смени темата Сашо.

-Проблем ли имаш с мен Макс?-изсъсках, приближавайки се до него.

-Да.Какво си мислиш, че като го отблъснеш ще го защитиш ли?А?

Хвърлих поредната цигара и я стъпках с обувката си.Заобиколих го и отключих колата, но преди да се кача и да потегля не пропуснах да му отговоря.

-Майната ви.

Може би бях афектирана от спорът с Харолд.Може би пък ми беше писнало постоянно някой да ми нарежда какво да правя.Но пък в крайна сметка, коя съм аз, че да споря.

-Коя си ти?

Гласът сякаш идваше от хиляди посоки и се повтори около пет пъти,разсейвайки ме за пореден път от досадните спомени.Полудявам или ме бяха обградили?Навсякъде около мен чувах шумолене.

-Мамка му, мамка му, мамка му.-само това излизаше от устата ми под формата на шепот, докато вадих пистолетът от чантата си.

Какво ли имах да губя изобщо.Стайлс ме мрази отново,Ариана ми се сърди заради Найл, който нарекох рус шибаняк.Не съм виновна-той просто не спираше да ми натяква и натяква, че съм разкарала Хари по най-гадният начин и аз просто не издържах.Сашо и Макс също са ми бясни, заради изпълнението ми пред имението.

Какво изобщо имах, че да го загубя.Нищо.Вече нищо.

-Хайде копеле, покажи се.-извиках силно, заставайки в позиция за стрелба.

-Точно зад теб съм!-беше последното нещо,което чух след това усетих рязка болка в областта на тила.

А/Б:
Е,как беше?Справих ли се добре?Предполага че да,аз лично съм доволна от себе си, не знам за вас.Малко се забавих с качването и знам че е къса, успокойте се, но пък е от значение.Предполагам следващата или по следващата ще е много по дълга, така че щом ви излезе известие, настанете удобно и пиите по едно кафе че да не заспите.