Състезанието (The Competition)

6: Статуята на свободата, Ню Йорк Сити, Ню Йорк

От близо час таксито си проправяше път през едно от най-натоварените шосета в най-населения град в САЩ. Естествено, летището и Статуята на свободата, която трябваше да посетим, се намираха в двата противоположни края на града, а и ни се падна възможно най-изнервеният шофьор.

Чу се оглушителен клаксон точно до нас. Возещите се в кабриолета отляво момчета ме изгледаха похотливо, а аз извъртях очи. Нюйоркчани.

- Майната ви! – провикна се шофьора ни към бандата в кабриолета. В отговор онези му показаха среден пръст и увеличиха звука на радиото си.

Заради жегата всички прозорци бяха отворени и Five more hours на Крис Браун изпълни малката кола.

Шейн въздъхна отегчено, а аз си затананиках в ритъма на музиката.

Беше изминала седмица от старта и ние се отправяхме към шестото си предизвикателство. Не се бяхме засичали с Алексис и Иън след Тексас, но благодарение на фотогеничната си памет бях наизустила списъка им. Знаех, че ако се движеха с нашето темпо, в момента бяха в Айова, а следващата ни спирка беше обща - езерото Мичиган. Разстоянието от Ню Йорк и Айова до Мичиган беше еднакво. Шансът да се засечем беше голям.

Бях решила да не тормозя Шейн по този въпрос. С него се държахме както преди и внимавахме нещата да не станат неловки заради случката на моста. Няколко пъти повдигнах въпроса, но той ме отрязваше с явното нежелание да говори. Не вярвах да има чувства към мен, най-вероятно знаеше за увлечението ми по него от години и беше решил да ме убеди да скоча като ме целуне.

Поредният клаксон ме отвлече от мислите ми. Погледнах към Шейн – беше на ръба да слезе, да стигне до натисналия клаксона и да го напсува.

- Недей. – засмях се. – Картата на Асоциацията не може да те предпази от побой насред Ню Йорк.

Шейн изсумтя, но остана на мястото си.

След още половин час, в който започнах да се потя като прасе, вече виждах Статуята на свободата или поне ръката ѝ, държаща факлата. Според списъка ни, срещу доста щедро заплащане, връзки с президента или, в нашия случай, карти на Асоциацията, можеш да се качиш в самата факла, която е нещо като ресторант във въздуха.

Предизвикателствата едва започваха, а предчувствах, че това ще ми е любимо.

- Скайлър! Принцесо, събуди се. – побутна ме Шейн. Той май не осъзнаваше, че с всяко „принцесо" пеперудите заплашваха да разкъсат стомаха ми.